Джихадисти водят ожесточени битки на километри от Багдад и обстрелват града. Нигерия е ударена от епидемията от ебола в Западна Африка и също се огъва пред ислямски екстремисти. Либия и Сирия са в хаос. Русия е оплетена във войната в Украйна. Въпреки всички тези кризи в държави - производителки на петрол, неговата цена, обикновено свръхчувствителна към всякакви турбуленции и дори намек за такива, не се е изстреляла нагоре. Точно обратното - тя е паднала с близо една четвърт от пика през юни, когато беше достигнала 115 долара за барел, и е на четиригодишно дъно.
Макар да циркулират конспиративни теории как САЩ и Саудитска Арабия са сключили пакт за сриване на цената на петрола с цел да съсипят Русия и Иран, най-вероятното обяснение е по-прозаично и се крие в класическия закон за търсенето и предлагането. Както обобщава Даниел Йергин, вицепрезидент на консултантската компания IHS и един от световните енергийни гурута, в момента "има изобилие на геополитически риск, но и още по-голямо изобилие на петрол". Когато към това се прибави забавянето на икономиката в Европа, Китай и Япония и съответното свиване на потреблението, поевтиняването на петрола спира да изглежда толкова мистериозно.
По-интересни са последствията от него. Като се изключат притесненията за дефлация в Европа, ниските цени са предимно добра новина за развития свят и най-вече за САЩ. В Москва, Техеран, Каракас и останалите нефтени столици обаче политици, финансови министри и централни банкери се тревожат как да се справят със спадащите приходи и да ограничат бюджетните щети. Евтиният петрол ще има и политически ефекти и ще повлияе на неща като преговорите за ядрената програма на Техеран и стабилността на режима на Владимир Путин в Москва.
Нефтен дъжд, златен дъжд
"Потреблението на горива стагнира или пада в повечето развити държави, а намаляването на икономическия растеж и увеличаването на ограниченията за притежаване и употреба на автомобили в Китай свиват консумацията и там. Но най-важният фактор е бързият скок на производството на петрол в САЩ и очакванията за още по-голямо увеличение в бъдеще", казва пред "Капитал" Даниел Спърлинг, директор на Policy Institute for Energy, Environment, and the Economy към University of California, Davis. Така потапянето на цените през последните месеци се дължи на комбинация от развития както от страна на търсенето, така и на предлагането.
Някои от тях са изненадващи - като повишената продукция от разкъсваните от вътрешни конфликти Ирак и Либия, и може да се окажат краткотрайни. В тази категория спадат и сигналите от Саудитска Арабия, че за момента е готова да толерира по-ниски цени. Сред временните ефекти е и изсипването на огромни количества петрол на пазара - според някои оценки стигащи до 2 млн. барела дневно - от хедж фондове, закупили го в очакване на поскъпване и сега бързащи да се отърват от него.
Други от факторите са по-трайни като стагнацията в еврозоната, която няма да бъде излекувана от инжекцията на евтиния петрол. Но макар ниските цени да са симптом на боледуващото търсене заради отслабването на световната икономика, те са също така индикатор за здравословно предлагане. И ако производството в Ирак и Либия може бързо да се срине, погълнато от следващ спазъм на нестабилност, то бумът в САЩ изглежда устойчив.
Благодарение на фракинг революцията, направила шистовия нефт икономически изгоден, добивът в САЩ почти се е удвоил в последните шест години и според прогноза на Международната агенция по енергията (IEA) през 2015 г. страната ще задмине Русия и Саудитска Арабия и ще се превърне в производител номер едно в света. "Много малко вероятно е поевтиняването на петрола да доведе до край на бума в САЩ. Разходите за производство са значително по-ниски от настоящите цени и добивът ще продължава да нараства", смята Даниел Спърлинг. В момента той е с близо 1 млн. барела дневно по-висок, отколкото е бил само преди година. И след като според изчисления на американското Министерство на енергетиката едва 4% от шистовото производство в Северна Дакота, Тексас и останалите щати има нужда от цена на петрола над 80 долара за барел, за да могат инвеститорите да излязат на нула, възходящата тенденция едва ли ще се обърне.
Ако има държава, която може да смени посоката на световния пазар, това е Саудитска Арабия. При настоящата ситуация тя има две опции - да приеме период на по-ниски цени, за да запази пазарния си дял, или да намали производството си на петрол и да рискува да загуби пазарен дял в името на по-високи цени. За момента шейховете в Рияд, изглежда, са избрали второто. "Те осъзнават, че имат намаляващо влияние върху цените", смята Даниел Спърлинг. Според Нат Кърн, президент на базираната във Вашингтон консултантска компания Foreign Reports, петролното кралство може да свие предлагането и да стабилизира цената на 100 долара за барел, но при слабото търсене в момента скоро може да се озове в ситуация, в която ще трябва да свива отново и отново и да губи пазарни позиции. А и вдигането на цена само ще окуражи добива на шистов нефт в САЩ и други по-скъпи производители.
"За Саудитска Арабия значително намаляване на предлагането точно сега би било самоубийствено", казва Кърн пред в. Financial Times. Рияд вече отхвърли искането на Венецуела за свикване на спешна среща на Организацията на страните - производителки на петрол (ОПЕК). Така петролният картел ще обсъди ситуацията на пазара чак на редовното си заседание през ноември, но предвид разнопосочните интереси на страните в него и тогава не е много вероятно да се стигне до решение, което да обърне пазара. Макар ниските цени да са неприятни за Рияд, натрупаните 750 млрд. долара валутни резерви му осигуряват значително пространство за маневриране. Ситуацията в други петролни държави като Иран, Венецуела и Русия е доста по-различна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай