Каквото и да говорят преди избори политиците, то винаги е съобразено и с партийните опорни точки. Дебатът за това нужна ли е и каква актуализация на бюджета също претърпя подобна трансформация. Той започна още преди няколко седмици, разискването му в зала във вторник вечерта също беше в режим избори. До редакционното приключване на броя депутатите продължаваха дебати, но планът на опозицията е заседанието на парламента да продължи, докато актуализацията не се гласува на първо четене. Засега изглежда, че тя ще получи подкрепата на ГЕРБ (които ще поискат още промени между двете четения) и ДПС. Oт партията на Бойко Борисов ще предложат между двете четения дефицитът да се увеличи общо с над 1.7 млрд. лв. (заради по-голямо неизпълнение на приходите, още 100 млн. лв. за здравната каса и спрените еврофондове), като така лимитът на дълга ще набъбне до 5 млрд. лв. От БСП се обявиха против какъвто и да било ремонт на държавния бюджет.
Какво предлага кабинетът в оставка
Бюджетният дефицит за 2014 г. да се увеличи с още 0.9% (725 млн. лв.) от прогнозния БВП и да достигне 2.7%. От тях 225 млн. лв. са за Националната здравноосигурителна каса. Останалите 500 млн. лв. дефицит ще дойдат от намалението на заложените приходи. Предвижда се неизпълнението да е в частта постъпления от ДДС. Увеличава се и таванът за дълга с нови 3.4 млрд. лв. От тях 725 млн. са за сметка на по-големия дефицит, а останалите 2.7 млрд. лв. са "за мерки за осигуряване на икономическата и финансовата стабилност" заради казуса с Корпоративна търговска банка и "Креди агрикол България". Освен това са заложени нови държавни гаранции от 2 млрд. лв. за нуждите на Фонда за гарантиране на влоговете, като е записано, че той може да емитира дълг. От правителството обясняват, че предлаганите промени са вследствие на консултациите при президента.
Междувременно стана ясно, че депутатите от ГЕРБ са внесли в деловодството на парламента предложение служебното правителство да може да сключва договори за външни заеми, които впоследствие да се ратифицират от парламента.
Дебатът дотук
Говоренето премина през всичко - от размяна на обидни квалификации, обвинения в лъжи до аргументи по същество. Депутатът от БСП Румен Гечев представи шест показателя, "които доказват, че актуализацията не е необходима". Сред тях незнайно защо присъстваше и размерът на валутните резерви на БНБ. Гечев обаче призна, че има понижение на приходите от ДДС, както и че "правителството не съумя да реши кадровия проблем в митниците".
Според депутата от ГЕРБ Менда Стоянова обаче и НАП, и Агенция "Митници" не работят. "Ние сме против да се раздуват разходи. Сега трябва да си признаем надутите на огромен балон приходи, за да не поставим държавата в колапс в следващите 3 месеца", добави тя.
А нужно ли е
Извън политическото говорене остава въпросът нужен ли е ремонт на бюджета на държавата за тази година?
Най-краткият отговор е – да, но зависи какъв и кога. Със сигурност не в размерите, в които предлага ГЕРБ - огромен дефицит. А и ако има обществен консенсус, че този парламент е компрометиран, логично следва друг въпрос - защо точно той трябва да дава правомощия на следващите управляващи да раздуят дефицита. Още повече че все още няма решение как ще се процедира с казуса "КТБ", нито пък публична информация колко пари от бюджета ще са нужни за това.
Чисто технически обаче, когато се промени бюджетът на здравната каса, това автоматично води и до актуализация на държавния бюджет, защото една част от парите трябва да дойдат като трансфер от него. За целта или трябва да се орежат разходи по някои други пера, или да се увеличи дефицитът. Кабинетът в оставка предлага втория, по-лесен вариант.
Изпълнението на бюджета до май също не е обнадеждаващо. Дефицитът е почти 890 млн. лв., или над половината от заложения, приходите изостават спрямо плана и спрямо миналата година, а допълнително одобрените разходи от Министерския съвет досега са за над половин милиард. Финансовият министър Петър Чобанов твърди, че в централния бюджет има буфер, който позволява да се посрещнат непредвидени разходи. Но упорито отказва да каже на колко възлиза той. Според кабинета в оставка неизпълнението на приходите тази година ще е 500 млн. лв. Но правят уговорка, че може да е и по-малко, ако се наблегне на въведените от тях мерки за предотвратяване на източването на ДДС. Въпросът е, че заради политическата криза и след проблемите около КТБ икономическото възстановяване може да се забави. А и преди избори в администрацията винаги настъпва нещо като безвремие. В такива моменти събираемостта се влошава. Според икономисти, ако не се подобри изпълнението, дефицитът в края на годината може да порасне с още около един милиард.
Чисто технически изоставането в приходната част може да се реши и с промяна на бюджета преди края на годината – когато новата власт направи своя ревизия на състоянието на държавата и има по-точна информация накъде вървят постъпленията.
Въпросът е, че по-големият дефицит трябва да се финансира отнякъде. В момента във фискалния резерв има около 9 млрд. лв. От тях 3 млрд. лв. са за финансиране на падежиращата в началото на 2015 г. доларова емисия еврооблигации от времето на Милен Велчев, а другата част – за да се покрие вече планираният дефицит от 1.5 млрд. лв. От думите на Чобанов се разбра, че около 1.3 млрд. лв. са по депозити в банки (много вероятно за подкрепа на ПИБ). Най-вероятно това са набраните чрез аукцион 5-месечни ДЦК, които падежират в края на декември. Още 1 млрд. лв. са дължими по европейски програми, т.е. те може да бъдат изплатени на България тази година, може и да се забавят.
Ако махнем от сметката всички тези средства, в резерва на разположение на бъдещото правителство остават под 4 млрд. лв. (голяма част от сумата са целеви средства и те не могат да се харчат). Отделно от това не е ясно и колко са замразените от Брюксел пари по "Околна среда" и "Регионално развитие", нито кога ще бъдат пуснати те. Няма разчет и колко ще са нужни заради казуса с Корпоративна търговска банка и "Креди агрикол България".
Всичко това означава, че най-вероятно ще трябва да се увеличи таванът на дълга и е по-добре това да се случи сега. Най-малкото - да има време в оставащите няколко месеца следващото парламентарно избрано правителство да структурира емисия и това да не се случва в последния момент, защото ще се отрази на цената й.
А и както казва Менда Стоянова: "Ако на 5 октомври нито една партия не получи пълно мнозинство, предстоят тежки преговори за съставяне на коалиционен кабинет." А това означава само едно – времето ще е малко.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай