Темата какво и кога ще се случва с поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) изчезна от дневния ред на БНБ, политици и управляващи. Над месец след затварянето е ясно единствено, че тя ще е във фризера минимум три месеца, ако не и шест. Тъй като спасението от досегашните акционери звучи все по-невероятно, логично е да се активира и класическата процедура за банкова несъстоятелност. Третият вариант е при новия парламент през октомври да се подновят опитите за специален закон, т.е. решения в полза на някой.
1. Спасение от акционер - все по-невероятно
Макар че и финансовото министерство, и БНБ да съобщават, че оманският фонд (който държи 30%) още обмисля дали да участва в спасяването на КТБ, шансът за това се топи. Анонимен източник от фонда говори за възможността да спасяват КТБ пред Reuters преди седмица, без да разкрива подробности, освен че до три месеца се надяват да изработят и представят план за стабилизирането й. Но всички тези срещи и разговори с оманците може да са само опити за поддържане на спокойствие и на впечатлението, че по проблема се работи.
Източник на "Капитал", близък до акционер в банката, беше категоричен, че когато оманците видят дупка от например 1 млрд. лв., бързо ще вземат решение да не участват в бъдещи действия. VTB вече обяви, че няма да участва.
2. Класическа несъстоятелност - чисто и пробвано
Решение за КТБ, което би било най-адекватно за всички потенциално и евентуално засегнати (вложители, кредитори, банков сектор, икономика), е обявяването й в несъстоятелност по действащото законодателство, изплащане на гарантираните депозити и ясно послание от БНБ като регулатор за нетърпимост в бъдеще към банки с подобен профил и управление.
Политиците и централната банка сега не говорят за варианта. Но при смени в ръководството при следващо правителство отношението към несъстоятелността може да се промени.
В съществуващия Закон за банкова несъстоятелност процесът е ясно разписан. Тя може да се поиска от съда само от централната банка след решение на управителния й съвет за отнемане на лиценза. Междувременно се уведомява за това Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), за да извърши той подготвителните дейности по назначаване на синдик. От БНБ трябва да изпратят до фонда заедно с уведомлението за отнетия лиценз на банката и списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици. Той се води от централната банка и не е публичен. От пресцентъра на централната банка казаха пред "Капитал Daily", че в момента списъкът със синдиците се обновява, като след това ще се прецени дали да бъде публикуван или предоставян при поискане. По неофициална информация от адвокатските среди, сега в него има 10-20 имена. От тях обаче много отпадат - четирима защото са квестори, други защото в миналото са работили по сделки на компании, свързани с Цветан Василев, трети пък, защото сега са в ръководството на други банки.
Синдиците (по закон трябва да са двама) се избират и назначават от управителния съвет на ФГВБ. Това е институцията с най-неполитическо ръководство, около която не е имало никакви скандали (състои се от председател, назначаван от Министерския съвет, представител на БНБ (зам.-председател), на Асоциацията на банките в България и двама членове, определяни от председателя и зам.-председателя на фонда). Фондът контролира изцяло дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността.
Този механизъм явно не се харесва на сегашните управляващи, защото и двата варианта на специален закон за КТБ изолираха фонда в процеса по несъстоятелността, като посочваха като контролен орган Министерството на финансите или НАП. Мотиви не бяха посочени. Синдиците са важна фигура, тъй като само те имат право да управляват и да се разпореждат с всичко, включено в масата на несъстоятелността. Важно е и кой ги контролира.
3. Специален закон - възможен наесен
Възкресяването на специалния закон за КТБ след изборите не може да се изключи напълно като вариант. Към тази мисъл навеждат няколко факта. На този етап работата на квесторите продължава, няма индикации за прекратяването й. Очаква се одиторите да бъдат поканени отново в КТБ да довършат и те работата си. Миналата седмица изтече и едномесечният срок от назначаването на квесторите, в който те трябва да представят в БНБ счетоводен отчет и доклад за текущото състояние на банката. Там би трябвало да има яснота по въпроса за "дупки", загуби и пр. И за това до момента няма индикации от БНБ - дали са получени тези доклади, ако не са, кога ще бъдат, ще обяви ли регулаторът публично информация от тях.
В писмото си за неподадената оставка управителят Иван Искров посочва, че е много вероятно тримесечният специален надзор да бъде удължен, като максималният законов срок е 6 месеца. Така замразената ситуация отива към края на годината. Дотогава новата конфигурация в парламента след изборите на 5 октомври би имала възможност да реши въпроси като евентуално приемане на оставка на сегашния гуверньор, избор на нов, гласуване на специален закон, който така или иначе всяка една от трите досега парламентарно представени партии подкрепи в даден момент под една или друга форма. И въпреки че всички говорят (освен ДПС) за много доброто и модерно законодателство за банковата несъстоятелност, никой не говори за прилагането му на практика
Мълчанието на БНБ
Банковият регулатор последователно и неотклонно следва установената с години традиция на мълчание и през последния почти месец и половина. Въпреки значимостта на случващото с КТБ ръководството й отговори два пъти на задаваните през този период въпроси от "Капитал". От 12 юни (първи изпратени въпроси) до 22 юли питахме управителя Иван Искров и ръководството на БНБ за това дали са откривани нарушения и нередности на банковите регулации в КТБ, за обвиненията срещу неговия (част от екипа му, а и лично номиниран от Искров) подуправител Цветан Гунев, има ли план за действие в КТБ и за конкретни стъпки по време на специалния надзор, за действията спрямо и с акционерите, за срещите с тях, кога е била последната проверка на "Банков надзор" в КТБ и какво е показала, за счетоводния отчет и доклад на квесторите, има ли решение БНБ за действия оттук нататък с КТБ, какво е то и как ще се процедира с банката.
От БНБ отговориха на два въпроса. Единият за синдиците (по-горе в текста), а другият - открити ли са нарушения и нередности при спазване на банковите регулации в КТБ и стои ли гуверньорът Иван Искров зад подуправителя, отговарящ за "Банков надзор". Отговорът на БНБ преразказваше методологията за публикуване на надзорна информация. "БНБ предоставя подробна информация за състоянието на банковата система на месечна и тримесечна база, както и полугодишен и годишен отчет на своята дейност. Цялата информация е публично достъпна и се публикува регулярно на интернет страницата на БНБ. Банковата система на България е стабилна, добре капитализирана и с висока ликвидност", посочиха на 12 юни от БНБ. При синдиците пък не обяви кои са в списъка сега.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай