Селско стопанство
На субсидираните честито
Ако сте разговаряли с мениджър в селското стопанство през последните години, със сигурност сте забелязали, че темите за Европа и европейските субсидии са най-обсъжданите в сектора. Това е така, защото след влизането в ЕС през 2007 г. новите правила и новите регулации за този бизнес го промениха завинаги. Започналото изплащане на европейски субсидии, отварянето на пазарите, въвеждането на нови изисквания към бизнеса - така най-общо могат да се определят промените, белязали земеделието през последните седем години. Равносметката днес показва контрастна картина между бързо развиващи се подотрасли като зърнопроизводството и изоставащи, като например градинарството.
Отварянето на пазарите
Стъпването на европейските пазари е една от важните промени, които се случиха в селското стопанство с влизането в ЕС през 2007 г. Към днешна дата официалните данни от аграрните доклади на земеделското министерство показват, че над 80 на сто от реализираната извън България селскостопанска продукция е в други държави членки, а експортът като цяло се увеличава. "След стъпването на силно конкурентния европейски пазар най-положителният ефект бе, че няма резки разлики в цените на нашата продукция и на тази в другите страни", коментира зам.-председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му преди 2007 г. много често цените на българското зърно са били дори два пъти по-ниски от тези на международните пазари. Отварянето на европейските пазари има видим ефект и върху другите отрасли в селското стопанство заради факта, че отпаднаха всички тежки административни режими за внос на храни в редица държави.
Рязко покачване на финансирането
Освен отварянето на пазарите ЕС донесе и нов алтернативен източник на приходи за земеделските стопанства - евросубсидиите. В периода между 2000 и 2006 г. в сектора имаше държавно подпомагане, което се равняваше на между 100 и 200 млн. лв. (с изключение на доплащанията по предприсъединителната програма САПАРД). Преобладаващата част от тези пари отиваха за премии в тютюнопроизводството, като тогавашните държавни схеми за целеви субсидии и държавно кредитиране за всички останали отрасли бяха за между 40 и 70 млн. лв годишно.
Още през 2007 г., когато България влезе в ЕС, само по линия на директните плащания бяха преведени над 320 млн. лв. от ЕС и още над 100 млн. лв. като национално съфинансиране на фермерите. С постепенното нарастване на средствата, през настоящата кампания фермерите ще получат вече над 1 млрд. лв. Отделно от това стартира и Програмата за развитие на селските райони с бюджет от 3.2 млрд. eвро. Новите приходи в сектора оказаха най-голямо влияние върху сектора, макар и в доста контрастни посоки. Така например те донесоха растеж и силна технологична модернизация на зърнопроизводството, подпомогнаха и бързото развитие на пазара на земя.
Същевременно обаче точно зърнопроизводството се оказа секторът с най-бърз ръст на разходите през последните три години според официалните данни на агроминистерството. До 2009 г. животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци не получаваха въобще субсидии, но пък се конкурираха със субсидираната продукция от други държави членки, което фермерите определят и като една от основните причини за срива в този сектор. Влизането в ЕС доведе и до много нови регулации, които засегнаха най-много животновъдството. Фермерите трябваше да покриват различни изисквания за хигиена, за хуманно отношение към животните, за изследване на продукцията и др., които струваха нови инвестиции на фирмите от бранша.
В периода 2008-2011 г. социологът Мариана Драганова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН е част от екипа, който изследва какъв е образът на Европа според фермери в различни европейски държави. Един от важните изводи е, че сред българските фермери Европа се възприема предимно като инструмент, източник на субсидии. Този образ преобладава "поради факта, че от европейските пари зависи тяхното оцеляване - икономическият им интерес е водещ", обяснява доц. Драганова. Тя допълва също, че един от ефектите след влизането в ЕС е, че сега почти няма необработвана земя.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай