Новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ предвижда земеделските субсидии, които българските фермери получават от ЕС, да се изравнят с другите страни от ЕС, а младите фермери и малките производства да се подпомагат по-активно. Това обясни вицепремиерът по усвояването на еврофондовете Зинаида Златанова по време на конференция днес. Тя призова земеделското министерство да отваря колкото може по-бързо и повече мерки, по които фермерите да кандидатстват, за да не се губят пари от еврофондове. Според нея е изключително важно в следващия програмен период всички населени места да имат достъп до финансиране от европейските фондове.
Евродепутатът от БСП Ивайло Калфин заяви, че за първи път от създаването на Европейския съюз бюджетът за земеделие намалява. Въпреки това с около 2 млрд. евро повече от настоящия период ще получи България. Общата сума за земеделие, която ще получи България, е около 7 млрд. евро за следващите 7 години. Той допълни, че националните пакети за страните са били договорени през февруари. Следващата седмица ще бъде гласуван уговорения бюджет.
77% от територията на ЕС са селски региони. От тях 47% са селскостопански земи. 12 млн. са земеделските стопани в Европа на пълно работно време, произвеждащи 6% от БВП, обясни Калфин.
Процент от субсидиите за единица площ през новия програмен период 2014-2020 г. ще се заделя в кризисен фонд, с който ще се компенсират земеделците при природни бедствия. Правителството ще реши какъв е размерът на сумата в резервния фонд. Ако не се наложи покриването на щети от природно бедствие, фермерите ще получат удържаната сума през следващата година. Това е една от промените, предвидени по ОСП, съобщи още той.
Въвеждат се и тавани на плащанията спрямо обработваемата земя, като целта е средствата да бъдат по-равномерно разпределени между земеделските производители. Така малките фермери, които обработват до 250 дка земя, трябва да получат по-голяма подкрепа спрямо тези, които обработват големи площи.
"В Германия средно един земеделски производител взима по 50 хил. евро, докато у нас 80% от евросубсидията отива при няколко големи фермери", посочи Калфин.
Другата новина е, че при недостиг на средства в европейския бюджет ще могат да се намаляват годишните плащания за единица площ. Това ще става за сметка на субсидията на големите фермери, докато на получаващите до 2000 евро помощта няма да се пипа, каза Калфин.
Въвеждат се нови критерии за активен земеделски производител. Целта е да се спре финансирането на земеделци, които са построили голф комплекси или ферми за крокодили и други екзотични дейности, които нямат много общо със земеделието, каза Калфин.
Увеличаването на населените места, които могат да ползват европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони, е в наша полза, заяви евродепутатът и зам.-председател на ДПС Филиз Хюсменова. Тя обясни, че регламентите по новата ОСП, които ще се гласуват в европарламента следващата седмица, ще дадат възможност всяка страна членка да определя съдържанието на понятието „селски район”. Според новите правила всяка държава ще трябва да изготвя национална програма или пакет за развитието на селските региони. Филиз Хюсменова призова и България да се възползва от възможността да включи повече общини за подпомагане по ПРСР.
„Това дава шанс на страната ни да увеличи броя на общините, които ще получават средства за селско стопанство. За България е факт, че селските райони са по-бедни, а ОСП също е инструмент, които работи за сближаването на регионите и за подобряване на стандарта на живот. Още повече, че политиката за развитие на селските райони помага не само на земеделските стопани, но и на други участници в икономиката на селските райони, подпомага се развитието и на неземеделски дейности”, допълни Хюсменова.
„Успяхме през този период средствата да се усвояват по-малко бюрократично. Всички европари от всички европейски фондове са впрегнати за постигане на целите на Стратегия 2020. Сега всички фондове ще бъдат подчинени на общи правила. В началото на следваща година Европейската комисия трябва да одобри дългогодишните стратегии за развитието на селските райони”, добави евродепутатът.
"Слагаме началото на един много полезен диалог. Подготовката по тази програма започна преди 2 години и половина и имаше много спорни моменти. Средно около 40% от всички средства, с които разполага ЕС, са за селско стопанство. Това е така, защото със самата идея за създаване на ЕС тръгва и идеята за селскостопанска политика. Напоследък обаче не са малко гласовете в ЕС, които казват "стига с тази селскостопанска политика". Според тях такава политика води до излишък и продукцията се изхвърля. Други казват, че ако тази политика отпадне, би могло да се стигне до продоволствена криза", обясни евродепутатът от БСП Илияна Йотова.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай