От някогашна врата на Европа, през която навремето на теория минаваха цели пет транспортни коридора, сега България ще се превърне в едно сбутано задно дворче на Общността, дето рядко и слънце го огрява. Метафората може да изглежда силна, но точно това ни чака, съдейки по приетата неотдавна нова инфраструктурна политика на Европейския съюз.
Радикалната промяна, предприета от Брюксел, предвижда създаването на нови карти на деветте главни коридора, които ще бъдат гръбнакът на превозите в единния европейски пазар и ще променят коренно връзките между Изтока и Запада. С оглед на афишираните големи амбиции финансирането за транспортна инфраструктура ще бъде увеличено трикратно в периода 2014 - 2020 г. и ще достигне 26 млрд. евро, като те ще се отпускат чрез механизма Connecting Europe.
Като цяло новата политика на ЕС в областта на инфраструктурата ще доведе до преобразуването на различни автомобилни пътища, жп линии, летища и канали в единна трансевропейска транспортна мрежа - т.нар. TEN-T. "Транспортът е жизненоважен за европейската икономика. Без добри транспортни връзки Европа няма да се развива и да просперира. С тази нова инфраструктурна политика ще бъде създадена мощна европейска транспортна мрежа в 28-те страни от съюза, за да се стимулират растежът и конкурентоспособността. Тя ще свърже Изтока и Запада и ще замени днешните разнородни транспортни мрежи с една действително европейска мрежа", изтъква заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас, който отговаря и за транспорта.
От всички девет транспортни коридора обаче през България преминава изцяло само един - Ориент/Източно Средиземноморие. Той тръгва от големите германски пристанища Бремен и Рощок, след което през Прага, Виена и Будапеща прекосява Румъния и стига до новоизградения втори мост на река Дунав. После на наша територия продължава до София, където се разклонява по магистрала "Тракия" до пристанище Бургас и на югоизток към Истанбул. Другият "ръкав" на този коридор е на юг от столицата - по пътя E-79към гръцките портове Солун, Игуменица и Патра, а през Пирея достига чак до кипърските градове Лимасол и Никозия. У нас това трасе на практика абсолютно припокрива трансевропейския коридор 4, както и част от прословутия коридор 8, който трябваше да свърже албанското пристанище Дуръс с това в Бургас през Македония.
Частично през българска територия преминава и още един маршрут, който е част от TEN-T - "Рейн - Дунав". Двете големи европейски реки са в неговата основа, а целта е да се свържат регионите около Страсбург и Франкфурт през Южна Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Румъния и България до Констанца и Сулина на Черно море. На теория от тази възможност ще могат да се възползват големите ни дунавски пристанища, които да се модернизират и активизират при обработката на товари. Но поради обстоятелството, че коридорът "Рейн - Дунав" трябва да мине и през Сърбия, която все още не е член на Европейския съюз, далеч по-голяма е вероятността Брюксел да подкрепи финансово другите две "разклонения" - през Мюнхен, Прага, Жилина и Кошице до украинската граница, или трасетата, които преминава изцяло през Румъния макар и по суша. При това положение нашите речни портове няма да помиришат и цент от колосалните 26 млрд. евро. Нищо че преди време министърът на транспорта Данаил Папазов заяви, че един от проектите, с които ще кандидатстваме за финансиране и то съвместно с Румъния, ще е за премахване на критичните участъци по Дунав. Реално погледнато, далеч повече шансове има другото ни предложение - железопътната отсечка Видин - Медковец, която е ключова част от коридора Ориент/Източно Средиземноморие. Само че там проблемите ще са от по-друго естество.
Всички проекти, които са част от основната мрежа на TEN-T, е необходимо да отговорят на много сериозни технически изисквания, за да бъдат одобрени. Например едно от условията е железопътните линии да са с модерно комуникационно и локационно оборудване (т.нар. стандарт ERTMS - European Rail Traffic Management System). Което означава допълнителни разходи и поради тази причина у нас най-често се поставя на заден план. Най-високи стандарти за безопасност ще се прилагат и при пътното строителство, изграждането на тунели, с предимство ще се ползват т.нар. интелигентни транспортни системи.
По-лошото за България обаче е друго. Ние вече сме изпълнили или в момента изпълняваме по-голямата част от проектите, попадащи в обхвата на коридора Ориент/Източно Средиземноморие. По направлението към Бургас и Турция магистрала "Тракия" е готова, а догодина трябва да приключи и строителството на "Марица". От железопътната инфраструктура пък се строят жп линиите Пловдив - Свиленград и Пловдив - Бургас. А на юг от магистрала "Струма" остава да се построи само участъкът през Кресненското дефиле и за него вече са предвидени пари от предстоящото издание на оперативна програма "Транспорт" - 2014 - 2020. Тоест, оттук нататък ще ни се наложи да забравим за помощ от Европа за изграждането на такива ключови за нас коридори като вертикала Хелзинки - Москва - Киев - Букурещ - Русе - Велико Търново - Стара Загора - Хасково - Дедеагач. Или за отколешната мечта за излаз на Адриатика през Македония и Албания. Но вината за това си е преди всичко в самите нас.
Обещания
Магистралата София-Ниш трябва да е готова до края на 2016 година. Финансирането е осигурено по програмата за трансграничното сътрудничество, заяви през седмицата министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева след среща със сръбския й колега Игор Миркович. Според Терзиева през следващата седмица представители на Министерството на транспорта и на Министерството на регионалното развитие ще имат среща в Брюксел за включването на проекта в програмата Connecting Europe . В момента пътят София-Калотина е включен като приоритетен обект в оперативната програма "Транспорт", но за него едва ли ще останат необходимите финансови средства. От своя страна и Миркович обеща сръбският участък да е готов до края на 2016-а.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай