Правителството забрани вноса на 20 селскостопански стоки от Украйна. Този акт, разглеждан неразделно от аргументите за ограничаването на свободата на търговия на правителството, подкрепящи политици, част от медиите и, разбира се, на заинтересованите бизнеси, показва нагледно защо вече повече 30 години Институтът за пазарна икономика без умора развенчава стопански илюзии и дава отговори, когато дефицитът на разбиране как работи икономиката ражда вредни политики. И ако за кратко повярвахме, че нашата raison d’être толкова време след тоталния колапс на социалистическата планова, централизирана и затворена икономика надскача битката за възприемане на базови стопански принципи, че тези спорове са спомен от отминалата епоха на началото на прехода към пазарна икономика, то подобни инициативи стремглаво ни връщат към основата.
За това какво мотивира човешкото действие, как изборът и размяната обясняват стопанските решения, как в икономиката се създава стойност, и защо, в частност, свободната търговия и конкуренцията са от полза за общественото благо са писали много велики умове. Много от техния труд е на разположение в библиотеката ни „на хартия“, а възможностите за четене в електронен формат – платено или безплатно – са практически неограничени.За търговията, протекционизма, забраните са писали от Адам Смит и Дейвид Рикардо до Ричард Кобден и Фредерик Бастиа. В историята на човечеството често търговските войни са се превръщали в горещи войни и революции, и обяснението е едно – забраната или високото облагане на конкурентите винаги води до ограничаване на предлагането, по-високи цени за потребителите и преразпределение на благосъстояние от всички към малката група на „защитените“.
Знаем, че политиците напоследък са плахи при публичното защитаване на принципи. Ако поради свенливост или неуверност, или притеснение да не бъдат обвинени в идеологическа обремененост и догматизъм те избягват да заявят съдържателна позиция, ето няколко щрихи от контекста на решението, които показват пълната му несъстоятелност:
И накрая не трябва да пропускаме шизофренната позиция на правителството, което едновременно се бори с високи и ниски цени на една и съща категория стоки. Когато в цяла Европа цените на горива и селскостопански цени падат и това започва да се отразява на крайните цени на храните, тук говорим за задържане. Разбира се, никога не е излишно да се хвърли на общо основание вината на търговци, прекупвачи и спекуланти.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай