Днес е : Вторник, 6 Декември 2022

Есенната прогноза на ЕК: рязко забавяне на растежа и висока несигурност

Публикация 13 Nov, 2022 / Лъчезар Богданов, ИПИ

Средногодишната инфлация в България се очаква да спадне до 7,4% през 2023 г.

   Европейската комисия публикува есенната икономическа прогноза под мотото „повратна точка“. Водеща нишка безспорно е войната на Русия срещу Украйна и свързаната с нея изключително висока несигурност дори в краткосрочен план. Прогнозирането за пореден път е пред сериозно изпитание – практически всички големи институции сбъркаха в прогнозите си както за мащаба на икономическия срив заради пандемията, така и за скоростта на възстановяването след нея – и последните месеци, особено на енергийните пазари, поставят задачи с повишена трудност. Въпреки това е добре да имаме предвид няколко акцента в анализа на ЕК:

  • Европа е най-силно засегната от икономическите последици от войната заради географската близост, зависимостта в началото на войната от доставки от Русия и в по-общ план – значителния нетен внос на енергийни и други базови суровини, при които най-силно се усещат ценовите сътресения.
  • Според прогнозата, БВП ще отчете по-висок от предвиждания в предходни издания на анализа ръст през 2022 г., но през 2023 г. ще има рязко забавяне – от 3,3% през 2022 г. до 0,3% през следващата година.
  • Инфлацията ще остане висока – средногодишната ще бъде 6,1% в еврозоната и 7% в ЕС като цяло.
  • Заслужават внимание подбраните теми за извънредните тематични анализи, допълващи прогнозата, покриващи макроефекти и рискове от инфлацията при суровините, доколко ще е устойчив пазарът на труда на забавяне в икономиката, оценка на ефектите от ръста на енергийните цени, ефект от валутния курс върху потребителската инфлация в еврозоната, фискални мерки за смекчаване на ефектите от високите енергийни цени – съвсем очевиден е фокусът върху инфлацията и по-специално, енергийните пазари.
  • През 2022 г. бюджетният дефицит средно за ЕС се свива до 3,4% от БВП от 4,6% през 2021 г. Прогнозата е за минимално увеличени с 0,2 процентни пункта, като ключово е допускането, че постепенно фискалните мерки за субсидиране на цени и подкрепа на бизнеса и домакинствата заради цените на енергията ще отпаднат.
  • В крайна сметка заключението е, че цялата прогноза е изключително чувствителна към високите нива на несигурност и непредвидимост, породени от войната и от способността на европейската икономика бързо да се адаптира към два екстремни и едновременно проявили се шока.

   Какво се очаква в България?

  • Анализът на Комисията отчита бързият растеж на износа в първата половина на годината. Същевременно, инвестиционната активност продължава да е потисната, а евентуално раздвижване се очаква при ускоряване на публичните инвестиции, финансирани с европейски средства и по-специално – по НПВУ.
  • Инфлацията оказва ефект върху реалните доходи, и оттам – върху забавяне на реалния ръст на потреблението. Този процес се очаква да продължи и през 2023 г., когато ще намалее и темпа на растеж на външното търсене.
  • Средногодишната инфлация се очаква да спадне до 7,4% през 2023 г., като допускането е, че през септември тази година е достигнат пикът на инфлацията. Ключово за икономическата динамика през 2023 г. ще е състоянието на пазара на труда, като към момента изглежда, че работодателите повишават възнагражденията без това да влошава конкурентоспособността им и без да води до увеличена безработица.
  • При тези допускания се очаква БВП да нарасне с 3,1% през тази година и 1,1% през 2023 г. Тези стойности леко се отличават от макропрогнозата на Министерство на финансите от края на октомври, където е заложен ръст на БВП от съответно 2,9% през 2022 г. и 1,6% през 2023 г., и прогнозата на БНБ от началото на октомври, в която очакването е за ръст на БВП от 2,8% през 2022 г. и 0,1% през 2023 г.
  • Комисията очаква бюджетният дефицит за 2022 г. да е 3,4% от БВП – или малко по-нисък от заложения в актуализирания през лятото бюджет. Основен фактор е изпреварващият ръст на приходите – включително заради ефекта на инфлацията – спрямо този на разходите, за което вече писахме (виж тук и тук). Тази тенденция би се запазила и до 2024 г., ако не настъпят големи промени в политиката. Въпреки това, в анализа се обръща внимание на значителния ефект върху публичните финанси на промените в пенсиите през 2021 и 2022 година. Комисията оценява размера на разходите за различни мерки, свързани с енергийните цени на 2% от БВП, но за България голямата схема за компенсации за бизнеса е бюджетно неутрална. Накрая, прогнозата за дефицита през 2023 г. е за 2,8% от БВП през 2023 г., но при допускане, че няма нов бюджет, и се спазват разходните тавани на бюджета за 2022 г., каквито са правилата при удължаване на действието на стария бюджет за следваща година.

 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама