По-малко от 2 месеца преди парламентарните избори въпросителните относно техния изход се увеличават. Първият, най-съществен въпрос, касае избирателната активност.
Напълно сигурните, че ще гласуват, са намалели до 40% от избирателите. Това показват данните от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 26-31 януари 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник “Труд”.
Това означава, че в момента твърдо решилите да отидат до урните са около 2,2 млн. души. Други 25% (ок. 1,375 млн. души) твърдят, че са в известна степен сигурни, но имат колебания. Ако всички от последната група гласуват, ще се получи активност, близка до тази на последните парламентарни избори през 2017 г. Ясно е, че това едва ли ще се случи. Интересно е да се изяснят най-важните фактори, които ще оказват влияние на мотивацията за гласуване.
Около 1/4 от избирателите имат опасения, че гласуването представлява потенциална опасност за тях и могат да се заразят с Ковид-19. Все пак вероятността за заразяване по време на избори може да се приравни с тази по време на пазаруване на потребителски стоки или използването на градски транспорт - все дейности, които мнозинството от нас извършват ежедневно. При сегашното ниво на разпространение на заразата можем да предположим, че епидемията няма да окаже пряко влияние върху избирателната активност.
По-съществена роля ще играят други фактори от съдържателно естество. Например това, че според много хора (44% от избирателите) изборите няма да излъчат стабилно управление, което да ни преведе през кризата - както в епидемичен, така и икономически план. Все повече граждани изпитват трудност при определяне на техния политически представител във властта, което е проблем при легитимността на държавното управление у нас. Както разбираме от резултатите, 25% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори, имат проблем не толкова с това, за кого да гласуват на 4 април, а с това, дали да гласуват въобще. Този дял представлява около 40% от активните гласоподаватели. Това прави ситуацията около предстоящите избори неопределена и трудна за прогнозиране. Колебливостта сред толкова голяма група хора и неопределеността за крайния резултат ще направят предизборната борба изключително оспорвана. От друга страна, това е фактор за повишаване на активността.
Данните от изследването показват, че към настоящия момент съотношението между основните политически сили се запазва. Различното е наличието на два нови политически субекта с възможност за присъствие в следващия парламент. От очертаващата се по-ниска избирателна активност предимство получават трите системни партии: ГЕРБ, БСП и ДПС. И при трите малко над 60% от заявилите, че ще гласуват за тях, са твърдо решили да гласуват. Разбира се, в оставащата най-съществена част от избирателния процес е възможно всеки един от посочените субекти да постигне по-голяма мобилизация сред привържениците си.
Към момента ГЕРБ се очертава като първа политическа сила с твърде крехка преднина пред БСП. До изборите тази разлика може да се увеличи, но може и да бъде стопена - това ще се реши от аргументите в политическото противопоставяне на двете най-утвърдени партии в страната. Подкрепата и за двете политически централи може да расте поради факта, че и двете разполагат с резерв от бивши избиратели, които се колебаят дали да ги подкрепят. За ДПС получаваме резултат, близък до този на предишните парламентарни избори. Знаем обаче, че в нишата на Движението сега няма разцепление. Освен това, част от техния електорат е по-труднодостъпен за анкетьорската мрежа и обикновено в проучванията подкрепата за ДПС е подценена. Вероятно резултатът за ДПС ще бъде по-висок от регистрирания в изследването, което дава шанс на Движението да закрепи своите позиции като балансьор на българската политическа сцена.
Според получените резултати “Има такъв народ” е четвъртият политически субект, който не би трябвало да има проблеми с прескачането на бариерата за влизане в следващия парламент. Нещо повече, формацията на Слави Трифонов би могла да получи подкрепа, която да я превърне в решаващ фактор при формирането на бъдещето парламентарно мнозинство. Засега организацията на шоумена обира протестния вот срещу статуквото чрез пасивна позиция, стоейки встрани от политическите противоборства. Липсата на пряк контакт с избирателите обаче може да се окаже неблагоприятен фактор в последния етап от предизборната надпревара и значителна част от симпатизантите им да останат в позицията на зрители, вместо на гласоподаватели.
Според регистрираните резултати, към момента още три формации преодоляват избирателния праг от 4% за влизане в парламента: “Изправи се. БГ” с 3,0 от действителните гласове, ВМРО (2,8%) и Коалиция Демократична България (2,0%). Формацията на Мая Манолова е във възходяща тенденция, което се дължи на присъединяването към нея на Отровното трио, продължаването на идеите на протеста и добрата ѝ колаборация с президентската институция. Бившият омбудсман е много активна, а това винаги е важно в предизборна кампания.
Изненадващо ВМРО решиха да се явят самостоятелно на изборите. Увереност им вдъхва успешното представяне на изборите за Европейския парламент и равносметката, че успешно са реализирали управленската си програма и са изпълнили предизборните си обещания при влизането в изпълнителната власт. Политиките, които ВМРО застъпват по македонския въпрос, съвпадат с очакванията на болшинството избиратели.
Тенденцията при “Демократична България” е низходяща. Данните показват, че в момента двете основни формации прескачат бариерата, ако са заедно. Изглежда е налице старият проблем политическите субекти, представляващи градската десница, да имат трудности с намирането на обединителна формула, която да събере на едно място гласовете на техните симпатизанти.
Резултатите открояват поне още шест формации, които могат да регистрират резултат, представляващ интерес от гледна точка на политическо присъствие и на евентуални коалиции. Най-масово подкрепена от тях е парламентарно представената “Воля” (2,8% от действителните гласове). Следват НФСБ и АБВ с по 1,7%.
Формациите в този спектър губят от появата на новите субекти, най-вече от проекта на Слави Трифонов. От друга страна, те могат да разчитат на това, че разполагат с изградени структури. “Републиканци за България” имат възходящо развитие, като в момента достигат подкрепа от 1,5% от действителните гласове. Цветан Цветанов се налага като активен критик на Бойко Борисов и не знаем докъде ще стигне в тази роля. При всички случаи обаче вече има присъствие. Регистрираният резултат за АТАКА е 1,3%, за “Възраждане” - 1,1% от действителните гласове.
Показателят “доверие” към политическите партии показва наличието на възможности за нарастване на електоралната им тежест. Прави впечатление големият потенциал на “Има такъв народ”. Партията на Слави Трифонов получава доверие от всички страни на политическия спектър, вероятно защото още не се е определила и всички я смятат за евентуален съюзник. Това положение вероятно ще се промени в навечерието на изборите, когато новите политици ще трябва да заявят своите конкретни намерения за ролята си във властта. Като цяло, всички значими политически играчи имат перспектива да подобрят своя резултат в рамките на предстоящата кампания.
Агенция “Сова Харис” предлага различен показател за измерване на електоралната тежест на личностите, утвърдени на политическата сцена. Ние не мерим одобрение, а предлагаме да ни бъдат посочени водещите политици. В настоящия момент регистрираме ефекта, който установихме и при първата вълна на Ковид-19 през изминалата пролет - повишаване на значението на личностите, заемащи най-отговорни позиции. На първо място е поставен премиерът. Отговорността, която той поема в борбата с кризата, и адекватността на решенията му предопределят неговия висок резултат - 49%. Значително повишение регистрираме и при президента Румен Радев (36,9%), и при лидера на опозицията Корнелия Нинова (30%). Военният министър Красимир Каракачанов (12,2%), както и лидерите на новите политически субекти Слави Трифонов (11,8%) и Мая Манолова (11,2%) също получават резултати, които показват, че имат водещи позиции в политическото пространство.
В настоящето изследване за пореден път се регистрира, че надеждите на българската общественост за просперитет и по-добър живот са свързани с Европейския Съюз. Нивото на доверие в ЕС (56%) значително надвишава това към българските институции. От вътрешните организации по този показател Президентството традиционно заема първото място с 42% доверие. Следват силовите министерства, отговарящи за реда и сигурността, като МВР (37%) и МО (36,8%). Доверието към Правителството обичайно се свежда до подкрепата на електоратите на съставляващите го партии (25,6%). При Прокуратурата отбелязваме известно повишение спрямо предишни показатели (18.7% ). В дъното на тази своеобразна класация са Съдът (14,7%) и вече отиващият си Парламент (13,7%).
Ясно е, че на този етап гласуването чрез машини успоредно с гласуването чрез хартиена бюлетина няма да подобри избирателния процес. Близо една трета (32%) от избирателите планират да се възползват от възможността да гласуват машинно. На тази готовност може да се гледа като на репетиция за цялостното прилагане на машинно гласуване в следващите избори. Много по-съществено значение за избирателния процес има доверието в честността на изборите. Буди тревога обстоятелството, че 40% от гласоподавателите смятат, че управляващите няма да осигурят условия за честни и демократични избори.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай