Днес е : Сряда, 2 Декември 2020

Диференцираният ДДС мина по пътя на короната и зави в нова посока

Публикация 06 Nov, 2020 / Зорница Славова, ИПИ

   Още с намаляването на данък добавена стойност за хотелите през 2012 г. до 9% и загубата на данъчния неутралитет на държавата, исканията за диференциран ДДС за различни сектори зачестиха. Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и още няколко сектора получиха облагата от 9-процентно ДДС. Става въпрос за ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги[1]. Преди няколко месеца ИПИ изпрати официално становище по темата.

   Естествено, след разширяването на изключенията, веднага последваха искания на нови. В края на месец октомври премиерът обеща по-ниско ДДС и за доставката на храна от ресторантите за вкъщи.

   Множество пъти сме писали, че диференцираният ДДС води до значително изкривяване на пазара и няма икономически аргументи за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги.

   Сега обаче наблюдаваме нещо ново. За първи път намаляването на ДДС е насочено към конкретен сектор и субектите в него, а не към определена услуга и потребителите. Няма да има намаление на приготвените (или неприготвени) храни изобщо, а на доставките за вкъщи от ресторантите. Това предизвика търговските вериги за хранителни стоки да настояват за намаляване на ДДС и за храните от топлите витрини в супермаркетите. Ако досегашната логика на диференциация се спази, би трябвало да се уважи това искане и фокусът да е насочен към потребителите на конкретната стока или услуга, а не към ресторантите. Само че правителството очевидно иска да подпомогне точно ресторантите и използва намаляването на ДДС за някои сектори като антикризисна мярка. Това ще доведе до още по-сериозни негативи за икономиката – изкривяване на стимулите, неясни ефекти, сложност за администриране, създаване на предпоставки за заобикаляне на закона и данъчни измами и предизвикване на чувството на несправедливост и несигурност на пазара. Положителното в случая е разкриването на факта, че управляващите си дават сметка, че намаленият ДДС за някои стоки и услуги не води толкова до намаляване на цените за потребителите, колкото до увеличаване на маржа на печалбата за търговците.

   В период, в който икономическият растеж, повишаването на заетостта и привличането на инвестиции са от ключово значение, по-добрият вариант би бил обща по-ниска единна ставка за цялата икономика.

 


[1] В бюджета за 2021 г. виждаме, че намалението се отнася само за 2021 г., след което допускането е, че ставките отново ще бъдат 20% - колкото и за останалите стоки и услуги. Според бюджетната прогноза по-ниските ставки за ДДС ще доведат до намаление на приходите от косвени данъци през 2021 година. Очаква се те на нараснат с 4,4% вместо с 5,7% без диференциация.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама