Днес е : Четвъртък, 21 Ноември 2019

Горанов иска увеличение на местните данъци, БСП - нов разговор за субсидиите

Публикация 07 Nov, 2019 / akcent.bg

   Общо изнесено заседание на трите комисии - бюджетна, здравна и социална, прие предложените от финансовото министерство бюджети на НЗОК, на Държавното обществено осигрувяне и на страната за следващата 2020 година. 

   Заседанието протече при засилен интерес както от страна на медиите, така и на различни представители на синдикати, работодатели и съсловни организации. Трите бюджета бяха представени лично съответно от министъра на на здравеопазването Кирил Ананиев и на финансите Владислав Горанов. Проектът за Държавното обществено осигуряване пък беше резюмиран от директора на НОИ - Ивайло Иванов.

   Накратко - критики за липса на реформи от опозицията, хвалби за постигнатите резултати от страна на управляващите и един министър Горанов, който препоръчва на общините да вдигнат местните си данъци, ако искат да имат модерна инфраструктура.

    Бюджет на НЗОК

   Още от същото с малко допълнително налети пари в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това беше най-честата констатация, която се чуваше в залата. Според проекта за бюджет тази година НЗОК трябва да получи малко над 400 млн. лв. повече от хазната. Към тях могат да се добавят и допълнителни 50 млн. лв. за трансфери към бюджета на министерството на здравеопазването. Така общата сума минава 450 млн. лв. допълнителни средства. Общият бюджет на НЗОК минава 4,7 млрд. лв. 

   Около  мнението, че  поредното увеличение на средставата за болнична помощ е нелогично, се обединиха както представителите на опозицията в лицето на БСП и ДПС, така и от Асоциацията на индустриалния капитал и повечето работодателски организации. Според данните към момента разходите за болничната помощ в България достигат до 50% от общите средства в здравната каса, докато средните нива на държавите от ЕС този процент е под 25. Според критиците на бюджета на НЗОК държавата трябва да се опитва да инвестира пари в профилактика.

    "Време е да се разделим с бодряшките приказки, че здравето е приоритет в България - отделяме 2% по-малко от другите в ЕС. И като част от Брутния вътрешен продукт на глава от населението и като номинал", коментира Георги Михайлов от БСП. 

Изключително рязка към идеите в проекта за бюджет на Касата беше и Нигяр Джафер, която критикува липсата на реформи. Тя се хвана за думите на министър Ананиев, че бюджетът предлагал устойчиво развитие на системата и заяви, че "устойчивостта в бюджетите на НЗОК почват да ме плашат".

   "Преди две години гласувахме допълните 400 млн. лв. за НЗОК. Миналата година гласувахме 490 млн. лв. Тази година ще гласуваме още 450 млн. лв. Това е устойчивост, но на недомислието. Устойчивост на ниското заплащане на медицинските специалисти. Устойчивост на това пациентите да доплащат най-много от целия Европейски съюз. Това бюджет на отдалечаващата се реформа", каза Джафер. 

Против се изказаха и от работодателските организации.

   "Предложеията задълбочават диспропорциите. Повече пари се разходват, когато вече е късно и хората са вече болни, вместо да се дават, за да не се разболяват. Бюджетът има нужда от дълбока реформа, която да отчита европейските тенденции", категоричен беше Васил Велев от АИКБ. 

Синдикатите пък приветстваха допълнителните пари в Касата, но поискаха и още средства за заплати на персонала. 

   В крайна сметка, въпреки критиките, с мнозинството на ГЕРБ и Обединение патриоти законопроектът за бюджет на НЗОК беше приет с 12 гласа "За" и 8 - "против".

                  Държавно обществено осигуряване

   Трите ресорни комисии приеха и проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване, който предвижда ръст на минималната работна заплата до 610 лв., ръст на пенсиите с 6,7%, както и 10-процентно увеличение на средствата за заплати на чиновниците. 

   Очаквано срещу идеите се обявиха от страна на работодателите, които традиционно не подкрепят административното увеличение на минималната работна заплата. Според тях този въпрос трябва да се реши между бизнеса и синдикатите и държавата няма право да се намесва.

   "Ние не сме против увеличението на минималната работна заплата, ние сме против неаргументираното й администриране", обясни Велев. 

Той за пореден път представи идеята на работодатели да не изплащат първите дни на болничния и посочи, че според информацията, която има всеки трети болничен лист е фалшив.

           "Това води до пропуснати ползи до 2 млрд. лв. Освен това води до упадък на нравите. Отсъстащият по болест е на плажа, а в това време неговите колеги изработват възнаграждението му", подчерта той и допълни, че ако идеята им бъде възприета, тя ще доведе до спестяването на стотици милиони, които биха могли да отидат за повишаване на максималния размер на пенсията - от 1200 както е в момента до 1343 лв. 

   Проектът беше подкрепен от синдикатите. Пламен Димитров от КНСБ обаче изрази съмнение, че приходната част отново е подценена и сподели, че очаква поне 200 милиона лева повече в хазната в края на 2020 г. Тези пари пък могло да се дадат за ръст в размера на максималната пенсия и минималната трудова пенсия. 

   Негативна оценка дойде и от Движението за права и свободи. Хасан Адемов беше категоричен, че от повечето средства няма особен смисъл, защото те реално не повишават осезаемо доходите на пенсионерите.

          "Ръстът на разходите за пенсии е около 730 млн. лв., а ефектът върху средния им размер - около 30 лв. Що се отнася до минималната пенсия - имаме "цели" 14 лв. увеличение. 8 лв. са повече към социалната пенсия за старост".

   Той не пропусна да коментира и най-оспорваната част от проекта за бюджет на ДОО - повишаването на осигуряване нивата  за самоосигуряващите се лица, земеделските и тютюнопроизводителите до 610 лв., колкото е прагът на минималната работна заплата. Реалният ръст на повишението е с повече от 200 лв. По думите му, това решение не прави ефективна връзката между принос и получено плащане дори за минималния размер на пенсията. 

                        Републикански бюджет

   "Окачествявам липсата на изненади като добра новина. Ние успяваме да поддържаме една предвидимост на политиките на нашуя управленски мандат".

   Това заяви финансовият министър Владислав Горанов в отговор на критиките за липсва на реформи към представения от него проект за бюджет на Републиката.

  През следващата година правителството смята да събере и изхарчи общо около 46 млрд. лв. Като основни приоритети в разходната част на бюджета са предвидени сферите на образованието, здравеопазването и политиките по доходите. Предвижда се ново увеличение на заплатите на учителите и чиновниците, ръст на пенсиите и социалните помощи.

   "Очакваме средната работна заплата да нарасне до 1500 лв. през 2021 г. Това ще бъде послание към бизнеса, че евтиния труд не е модерен и ние не препоръчваме на никой да инвестира в България, ако разчита само на това. Затова предлагаме и всички тези увеличения в бюджетната сфера", предупреди Горанов. 

       Докато представяше своя проект за бюджет министърът неколкократно наблегна върху устойчивата данъчна политика и ниските ставки, които щели да останат такива през целия мандат на това правителство. Малко по-късно обаче той на практика препоръча на местната власт да започне да вдига данъците, ако иска да има адекватна инфраструктура. След изказване на представител на Националното сдружение на общините, който поиска допълнтелни 100 млн. лв. за развиване на инфраструктура, Горанов взе думата, въпреки протестите на председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова и заяви:

   "Наслушах се по време на цялата предизборна кампания за кметове на идеи за намаляването на данъците. Моля ви се, това е популистко. Знаете ли колко са приходите от данъци от недвижими имоти - малко над 300 млн. лв. Уважаеми кметове, как искате с тези пари да правите инфраструктура. Моля ви, свършете си вашата раота. Това е концептуален проблем - искаме модерна инфраструктура, но да плащаме по между 20 и 50 лв. данък за имот, който струва 150 000 евро. Бъдете по-смели в разумните предложения, не правете глупости. Общите послания трябва да бъдат в посока на здравия разум. Иначе нямам мотив да си говоря с вас."

   Иначе критика към проекта, очаквано дойде, от БСП в лицето на Румен Гечев, който държа дълга реч по слабите, според него места, на бюджета. По думите му идеите на министерството са твърде консервативни и България трябва да се възползва от ниските си нива на публичен дълг и да започне да инвестира все повече в социалната сфера. Интересното обаче дойде в края на изказването му, когато той върна на дневен ред темата за отрязаните партийни субсидии.

   "От името на БСП предлагам да направим среща и разговори по темата за субсидиите на партиите, не може тази тема да е предрешена. Аз съм упълномощен от партийната си група да направя такова предложение. ВЪпросът не е само партиен, но той е въпрос на оцеляването на демокрацията".

   Владислав Горанов обаче му отвърна, че ГЕРБ няма да участва в поредно такова обсъждане и че ако БСП внесе идеите си и събере достатъчно подкрепя, то правителството ще се съобрази с тях.

   Окончателно и републиканският бюджет беше леко приет без особени сблъсъци. Очаква се през другата седмица да започне и фактическото обсъждане на текстовете в Народното събрание и внасянето на предложения между първо и второ четене. Традиционно обаче такива идеи на опозицията почти никога не са приемани, с изключение на няколко предложения на ДПС.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама