Правителството в оставка одобри проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. С него в нормите на вътрешното право се въвеждат правилата на два международни акта, по които България е страна – Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда и Международната конвенция за арест на кораби от 1999 г. на Международната морска организация. Определя се също така национален орган, отговарящ за изпълнението на Регламент (ЕО) №1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища.
Промените, произтичащи от Морската трудова конвенция, са свързани с регламентирането на трудовите отношения на моряците, работещи на борда на кораб, плаващ под знамето на държава-членка на МОТ. Предлаганата нова редакция на чл. 886 от КТК има за цел да създаде работещ механизъм за точно отчитане на работното време на моряците, за ползване на почивките и за компенсиране на неизползваната част от седмичните почивки с допълнителен отпуск на брега след репатрирането или по изключение - със заплащане.
Поради спецификата на работа на борда на кораб, неприложима по отношение на моряците, е разпоредбата, задължаваща работодателите до 31 декември на текущата календарна година да утвърждават график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година. По тази причина се предлага по отношение на моряците да бъде въведено изключение от императивната норма на чл. 173, ал. 1 от КТ.
Международната конвенция за арест на кораби, която е в сила за България от 14.09.2011 г., е правен инструмент за уеднаквяване на правилата в областта на морските арести. В международното морско право „морски арест” е задържането или налагането на ограничение върху преместването на кораб, предприето като мярка за обезпечаване на морски искове. Тъй като конвенцията е приложима само по отношение ареста на морски кораби, в момента във вътрешното ни право е налице двойствен режим на ареста на кораби: по Конвенцията – за морските кораби, а по чл. 365 от КТК – за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища. От правно-техническа гледна точка подобен двойствен режим на един и същи правен институт, основан само на вида на кораба, е недопустим. В същото време няма уеднаквени международни правила относно ареста на кораби, плаващи по река Дунав. С предлаганите промени се постига максимален синхрон между правилата за арест на морски кораби и на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.
Със законопроекта се определя и национален орган, който да отговаря за прилагането на Регламент (ЕО) №1177/2010 по отношение на пътнически услуги и круизи от българските пристанища и по отношение на пътнически услуги от трета държава до българските пристанища и да предприема необходимите мерки, за да осигури спазването на регламента. Това е Изпълнителната агенция „Морска администрация”.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай