Много добър на теория и слаб на практика. Това е първоначалната оценка, която получава една иначе нелоша идея – въвеждането на единна сметка за данъци и осигуровки.
Целта на промяната беше да направи администрирането на задълженията към държавата по-лесно, като се премахне част от бюрокрацията около този процес и се намалят разходите за банкови такси. Месец след като беше въведен новият данъчен режим обаче, усещането сред бизнеса е по-скоро за хаос: фирмите се оказаха длъжни да подават няколко нови декларации, информацията на какъв точно принцип работи единната сметка е оскъдна, а голяма част от счетоводната гилдия е принудена постоянно да следи в системата на Националната агенция за приходите (НАП) за грешки и разминавания в данъчните досиета на своите клиенти. Най-малкото – върху всяко просрочено задължение, независимо по каква причина е възникнало то, се дължат наказателни лихви.
За генерални заключения е рано и най-вероятно една част от трудностите ще отпаднат по естествен начин - след като данъкоплатците и администрацията придобият някаква рутина по прилагането на новия режим. Част от проблемите обаче едва ли ще се решат толкова лесно – по една или друга причина в системата на приходната агенция има хиляди грешни записи, които изплуваха с отварянето на единните данъчни сметки. А и от "улеснение за бизнеса" идеята постепенно се изроди в удобен инструмент за автоматично събиране на стари данъчни задължения.
На теория...
Единната сметка цели да облекчи данъкоплатците, като намали броя на платежните нареждания, които фирмите досега попълваха всеки месец, за да платят задълженията си към бюджета. По изчисления на финансовото министерство това трябваше да спести разходи за бизнеса в размер на 50 млн. лв. годишно. Трябваше да намали и времето за деклариране и плащане. Все неща, за които компаниите настояваха отдавна.
За да се случи всичко това, информационната система на данъчните автоматично трябва да засича какви са задълженията на всеки данъкоплатец и да използва постъпилото плащане за покриването им по ред на възникване от най-старото към последно възникнало. Софтуерът на НАП трябва да умее и още нещо – автоматично да разпределя постъпилите от данъкоплатците суми в единната им сметка по подсметки и по видове данъци, което пък да направи изли шно пипкавото попълване на стотици кодове в платежните нареждания.
Около единната сметка бяха направени и куп законови промени, една част от които също трябваше да намалят административната тежест по спазване на закона. Например по данни на НАП около 60 хил. фирми са преминали от месечно на тримесечно внасяне на данъци.
...и на практика
С въвеждането на единната сметка специализираните счетоводни интернет форуми избухнаха. А причините са няколко. Едната е, че промененият режим на плащане на данъци и осигуровки обърка начина, по който фирмите водеха счетоводството си, и ги натовари с подаването на няколко нови декларации.
Втората е малко по-комплексна и е свързана с информацията за дължими данъци и осигуровки в системата (т. нар. СУП) на НАП и последиците от грешките в нея. От стенограмата на едно от заседанията на съвета за тристранно сътрудничество се виждат обясненията на зам.-финансовия министър Владислав Горанов, че "имаме няколко милиона записи в системата, които и ние като администрация не сме убедени, че са коректни след прехвърлянето на всички масиви от Националния осигурителен институт по отношение на осигурителните вноски и след много други операции, които се правиха през годините, ние ще имаме нужда от няколко месеца да изчистим записите в системата".
Сега, след като данъкоплатците имат електронен достъп до част от данъчните си досиета, тези грешни записи излязоха наяве. А проблемът на новия режим е, че ако сега данъкоплатец внесе пари за осигуровки например, те няма да отидат за тях, а за погасяването на по-старото, макар и несъществуващо на практика, но записано в системата на НАП, задължение. Единственият начин да се изчистят новопоявилите се дългове за клиентите е да се редят на опашки в офисите на приходната администрация, за да предоставят документи, с които да удостоверят, че нямат непогасени задължения за съответния период. Целият този процес изисква време и нерви. Или както образно описва ситуацията един счетоводител - "ако тези пари отидат някъде в НАП, върви доказвай, че не е трябвало там да отидат - кофи мастило изписваш, пътека правиш дотам и дори да си прав, никой служител не иска да поеме отговорност и да оправи допусната при тях грешка".
"Докато се изчистят натрупаните стари грешни записи по личните сметки, ще е нужна поне година. А дотогава бизнесът по-скоро ще възприема единната сметка като затруднение, а не като улеснение", казва Павлина Бакалова, данъчен консултант в "Глобал такс".
Притесненията на фирмите обаче са, че системата на НАП ще продължава да генерира грешки и дават пример с надвнесен корпоративен данък, който системата е отразила като данъчно задължение, а не вземане на фирмата. Не са изключени грешни записи и заради невярно въведени от служители на данъчната администрация данни (например информацията от декларация Образец 4001 поне засега се вкарва в системата на ръка).
"Да се казва, че системата на НАП генерира грешки, е невярно. Така наречените грешки са произлизали от неточна информация, която са подавали лицата или техните работодатели в миналото", твърди Стоян Марков, зам. изпълнителен директор на НАП. Той допълва, че според тях най-често проблемите са идвали от сгрешени кодове за плащане по отделните видове задължения. "Общият брой на кодовете допреди няколко години беше над 100 и ако средствата са били преведени по грешен код, то по правилния код си стоеше непокрито задължение. Такова беше законодателството", казва Марков.
Другият проблем обаче идва от непълната информация по партидите на данъкоплатците. Но попълването й е свързано с пренастройване на информационната система в данъчната администрация. "Притесненията на бизнеса са за данните в системата на НАП. Липсата на по-конкретна информация за дължими и внесени суми по партиди е основният проблем", обяснява Павлина Калчева от счетоводна къща "Хроника". Според нея такава реформа не се прави без информационна инфраструктура, а усещането е, че тя се изгражда в крачка.
От НАП твърдят, че скоро ще се предоставя информация за погасяването точно на кои задължения се разпределят преведените средства. "Така, ако има надвнесена сума, или падежът на задължението, за което е внесена не е настъпил, ще се посочва каква сума стои по единната сметка, без да е обвързана със задължение", пояснява Стоян Марков.
Къде се скъса кабелът
"Искахме по-дълъг срок, в който първо всички данъкоплатци да си видят кой какви неизчистени задължения има, дали няма технически или някакъв друг вид пропуски и едва след това да се въведе новият данъчен режим. Тази фаза бе сведена до 20 дни", казва Росен Бъчваров, който е говорител на приходната агенция.
Според представители на управляващото мнозинство обаче промяната в данъчния режим е трябвало да стане още в началото на мандата на ГЕРБ. Затова и през есента (по време на дебата по промените в данъчните закони), когато от НАП са поискали поредна отсрочка за въвеждането на единната сметка, е било решено да не им се дава повече време "иначе никога нямаше да се случи".
Така или иначе, стартът вече е стрелян. А всички погледи (и надежди) са вперени в приходната агенция - да докаже, че след като се изчистят старите грешки в системата, тя наистина ще работи без проблем. Иначе хаосът ще продължи, и то точно за сметка на тези, заради които уж бе създаден - данъкоплатците.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай