Огромна радост е за мен. От толкова години мечтая да съм на това място. Благодаря на семейството ми, колегите, партньорите, с които работих през тези 35 години, за да стигна дотук. Надявам се, че ще работим и занапред в годините, но пък имам и моите деца, които да ме заместят и ще бъдат второ поколение фермери, емоционални бяха думите на новия агробизнесмен. Пожела си след време да види и децата си на негово място. Това споделя първият земеделец в Русенско Пламен Генчев, носител на приза Агробизнесмен на годината.
Очаквана ли беше тази награда?
Не, не беше очаквана, но с надежда да я получа някога. Преди 6-7 години бях също номиниран, но не я получих, бях втори.
Да, но явно са Ви наблюдавали през това време, за да се стигне до това отличие тази година?
Явно са повлияли положително многото участия, които съм имал, бях домакин на откриване на жътвата при министър Вътев... тогава и медийният интерес беше голям.
Вие и в момента жънете, какво влиза в хамбара?
Трябва да отбележим, че това са втори култури, засяти след жътвата на есенниците. На поливна основа след ечемик е засят слънчоглед, след пшеница- царевица. Имаме известно закъснение, но дойде от климатичните условия- дъждовете. А тази година те представляват аномалии в цял свят.
Нека разгледаме бизнеса на Пламен Генчев- какво представлява, по- детайлно?
Земеделският бизнес е завод на открито- зависи от времето. Поговорката „Ден година храни“ за нас означава, че всичко трябва да бъде свършено навреме. Не трябва да се допуска дори един компромис, защото той води до следващ, а като се натрупат повече, нещата не са добре.
Всички земеделци от региона изкараха някой лев и добри добиви, но веднага взеха да се вдигат рентите. За Сливополската община те са 40-50 евро на декар, според мен, е доста висока рента.
Какво друго има в микса на „Сафари-М“ освен конвенциалното земеделие?
При тези постоянно вдигащи се цени на торове, препарати, на горивата най- вече, трудно се вземат правилни решения. При 20-30 на сто увеличение на цената на горивата вече е проблем. Но основният ни разход са рентите.
А как е положението с цената на торовете в момента?
Ще дам следния пример: Като бяхме в левове- пшеницата 300-320 лева, торта- 320-360 лв., за амониевия нитрат говоря. Вече сме в евро- пшеницата в момента е 180- 200 евро- торовете- 500 !!! евро. Това означава, че са поскъпнали с над 80 процента.
Работим агроекология, пробваме биоземеделие- всичко, което е с по-малко обработки и по-малко разходи, за да бъде по-ниска себестойността на продукцията.
Биоземеделието получава ли се?
Пробваме. Ние сега сме още в преход. Нямам сертифицирано био в момента. Надявам се, че след три години ще имам- това е сравнително дълъг процес. Надявам се за биопродукцията да получим и по-висока цена.
Интересно е структурирането на бизнеса във вашата фирма- има производство на пилети, биоземеделие, фотоволтаици, дистилерия и други дейности, чрез които се търси баланс в случай на лоша за земеделието година. Така ли е?
Страничните бизнеси, които имам, дистилерията: например- ще варим масло от резене /етерично маслена култура, от която се прави чай, както и масло за химическата промишленост/.
Засега засетите площи са 1000 дка с тенденция да се увеличат. Предимство тук има, че е по-лесно да станеш био- не изисква толкова много обработки. По-лесно се сертифицира в сравнение с биопшеница, биослънчоглед. Както и при плодовете.
Как е организиран бизнесът във фирмата- съпругата, синовете, те са част от структурата на работа и управление?
Фирмата е семейна и се оказа формулата на успеха. Всеки си има място в смазания механизъм и рядко има проблеми.
Освен тях колко души още са ангажирани в земеделския и другите бизнеси?
В производството са 10 души. Отделно- в цеха за производство на семена, в дистилерията, в офиса в Русе.. 20 души.
И как, обработвате 25000- 27 000 дка с толкова малко хора?
Да, 1000 дка се обработват от един човек. А целта ми е един човек да обслужва над 1000. Истината е инвестициите в техника. Не е особено приятно, но трябва постоянно да се обновява. Последните две години бяхме на загуба и това създаде затруднения.
Възможно ли е това да се постигне без банкови кредити?
Не зная за другите колеги, но аз – не. Какъвто и проект да съм реализирал, винаги съм го правил с подкрепа от банката. И разбира се- с мое участие.
Завършихте проект за напояване- какво се случва сега?
Да, миналата година го финализирахме. Става въпрос за напояване с пивотни системи. Пивотите се захранват с ток, със соларни панели с батерии. Това изисква използването на вода от сондажи. На един сондаж са закачени три водни системи, които работят последователно.Те обаче през лятото трудно може да захранят пивотите и това налага те да бъдат местени- допълнително време и труд.
Случвало ли се е да искаш да се откажеш от земеделието?
Случвало се е, но идва веднага въпросът- след това какво ще се прави... И не остава особено голям избор.
Фирмата на Генчев - "Сафари-М" ЕООД, се занимава основно със зърнопроизводство, като основните култури, които се засяват, са пшеница, слънчоглед, рапица, царевица. 1700 дка от нея са на поливни площи. Отглежда още 1000 дка люцерна, както и етеричномаслени култури. Първоначално лавандула, но след трудностите с реализацията на тази култура и маслото от нея я изкоренява и се насочва изцяло към резенето. То е на 2000 дка със сертификат за биопроизводство. Има изградена и собствена дестилерия, в която се добива етеричното масло от резене.
