Н а 7 ноември, събота, православният свят отбелязва Архангелова задушница - една от най-големите и важни задушници в християнския календар. Известна още като „Велика задушница“ или „Мъжка задушница“, тя се пада винаги в съботата преди Архангеловден и е денят, в който отправяме молитви за душите на нашите покойници, както и за всички воини, дали живота си за родината.
Според традицията на Задушница се отива на гробищата рано сутринта. Гробовете на близките се почистват, прекадяват се с тамян и се преливат с червено вино - символ на пролятата кръв на Исус Христос. Запалва се свещ, която символизира вярата и безсмъртието на душата, а огънят и димът от тамяна напомнят за издигането на молитвите ни към небето.
На този ден се подава така нареченото „подаване“ или „раздавка“ за душата на мъртвите. Негов неизменен атрибут са вареното жито (пшеница), което символизира възкресението, хлябът или питата (тялото на Христа) и виното. Към раздавките често се добавят сладкиши, плодове и любими храни на покойника. Раздава се на близки, съседи и случайни хора, като при получаване се изрича традиционният израз „Бог да го прости“. На Архангелова задушница повелята гласи да се дава милостиня на сираци и хора в нужда.
Заедно с традиционната почит към покойните роднини, Архангелова задушница има и дълбок народен и държавен смисъл като ден за възпоменание на българското войнство. По традиция на този ден Българската армия и Министерството на отбраната провеждат специални ритуали в памет на падналите за свободата и независимостите на България.
