На 26 октомври църквата почита Св. Димитър – знатен воин от Солун, загинал мъченически около 306 г. по времето на император Максимиан.
Той е покровител на Солун, а в иконографията е изобразяван като воин на червен кон – за разлика от свети Георги на бял кон.
В народния календар Димитровден разделя годината на две – от Гергьовден до Димитровден е лятото, а от Димитровден до Гергьовден – зимата. Казва се, че Свети Димитър носи студа и снега, а Свети Георги – пролетта.
В миналото на Димитровден изтичал договорът на наемните работници – ратаите и овчарите – и те получавали заплатата си. Затова празникът бил ден за разплащане, пазари и събори. В някои краища и днес се правят курбани.
Денят на Св. Димитър – 26 октомври, се празнува из цяла България, а мощите му, съхранявани в Солун, са постоянен обект на преклонение от българите, които често пътуват в Северна Гърция.
В българските народни поверия Св. Димитър притежава неземни духовни сили – образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели.
Народът ни вярва, че Димитър и Георги са братя близнаци, а техните празници бележат двата основни прехода в годишното време – св Георги носи лятото, а св. Димитър се приема за покровител на зимата, студа и снега.
На прага на зимата, 26 октомври е особено тържествен в селищата, чиито православен храм е построен в чест на св. Димитър Солунски.
Димитровден е един от големите християнски празници през годината. Имен ден празнуват - Димитър, Димитрана, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана и Мита.
Обичаят гласи, че на имен ден може да отидете дори и без да сте поканени. За подарък можете да занесете бели цветя, които символизират блага зима.
Честит празник!
