През 2027 г. икономиката на България ще е с (поне) 6,7 млрд. евро по-голяма от това, което правителството на Радев заложи като прогноза в средносрочната рамка към бюджета, приета през юли 2026 г. Това показва последната „есенна“ прогноза на Министерството на финансите. Само за няколко месеца очакваната номинална стойност на брутния вътрешен продукт за следващата година е ревизирана значително нагоре, което би трябвало да улесни задачата по съставянето на бюджета.
В рамките на 35-40% от тази „допълнителна“ икономика потенциално ще влезе в бюджета – през облагане на потреблението, доходите и печалбите. Това са около 2-2,5 млрд. евро допълнителен приход спрямо разчетите от лятото, или поне три пъти повече от очакваното от прословутия данък „свръхпечалба“. Разбира се, по-големият номинален БВП не се превръща автоматично в пропорционално по-високи приходи, но мащабът на ревизията е достатъчно голям, за да говорим за сериозен бюджетен бонус.
Наследеният дефицит и скелетите в гардероба
Към този бонус трябва да добавим и настойчивата позиция на правителството, че голяма част от дефицита през 2026 г. се дължи на стари задължения и неразплатени фактури от предишни управления. По време на гласуването на бюджета финансовият министър посочи пред парламента, че 3 268 млн. евро (от дефицита) са вече поети разходни задължения, а други 1 013 млн. евро са приходи, събрани авансово през 2025 г. Общият ефект според неговите разчети е 4 281 млн. евро, или 3,4% от БВП, при заявен дефицит от 5,7%.
Тук обаче възниква въпросът защо правителството избра толкова агресивно разплащане през 2026 г., включително на поети ангажименти, които не непременно представляват просрочени или незабавно изискуеми задължения. Вместо да управлява темпа на плащанията и да ограничи натиска върху бюджета, то на практика концентрира значителни разходи в една година, допускайки рязко разширяване на дефицита. Подходът е на пръв поглед политически удобен – високият дефицит се обяснява с наследството на предишните управления, а същевременно създава отправна точка, спрямо която последващата консолидация изглежда по-впечатляваща. Проблемът (не докрай осъзнат) обаче е, че веднъж отворен, големият дефицит трудно се затваря.
Брюксел не пише българския бюджет
В последните дни към обясненията за бюджетните трудности се добавя и Европейската комисия. Премиерът Радев заяви, че препоръките на Комисията са за драстично орязване на разходите, в т.ч. с намек конкретно за социалните разходи, за да бъде намален дефицитът. Подобно представяне на европейските правила (съзнателно) пропуска две важни обстоятелства.
Първо, Европейската комисия не пише националните бюджети. Европейската фискална рамка поставя ограничения пред нарастването на нетните разходи и изисква корекция на прекомерния дефицит, но не определя конкретното съдържание на отделните политики. Дали и колко да се дават за семейства с деца, за заплати в администрацията или за магистрали – това си е наша работа. Както наша работа е да решим кои разходи са приоритетни и кои могат да бъдат ограничени.
Второ, България сама носи отговорност за процедурата по прекомерен дефицит. Натрупването на структурни дисбаланси, напомпването на разходната част и прекомерното разплащане на бюджетни ангажименти доведоха публичните финанси до ситуация, в която консолидацията вече не може да бъде отлагана. Европейските институции поставят рамката, а конкретните решения и отговорността за тях остават в София.
Нещо повече, България вече изпрати на Комисията бюджетен план за 2027 г., който предвижда близо 2 млрд. евро допълнителни приходи от дискреционни мерки. Сред тях са еднократното облагане на свръхпечалбите и поредното увеличение на осигурителните прагове. Това са решения на българското правителство, а не данъчни идеи, спуснати от Брюксел.
Кой ще плати за скритите бюджетни мерки?
Комуникацията от последните дни дава сериозни сигнали, че при публикуването на бюджета за 2027 г. може да има и нови изненади, тоест нови дискреционни мерки. Големият въпрос е дали те ще бъдат там, където са най-необходими – в разходната част на бюджета, или отново ще се търси допълнителен ресурс от работещите, бизнеса и въобще от икономиката. Проектът на бюджетен план постави цена от 2 млрд. евро за данъкоплатците. Възможно ли е след изборите тази цена да се окаже още по-висока?
Притеснителното е, че търсенето на нов ресурс може да се разпростре и отвъд традиционните данъци и осигуровки. От различни места се чуват сигнали за подготвяни промени, които биха могли да засегнат частните пенсионни спестявания. Засега няма публично представена конкретна мярка, която да позволява еднозначна оценка, но подобна посока не бива да се подценява. Средствата във втория пенсионен стълб са лични спестявания, а не резерв на държавния бюджет. Всяко предложение за пренасочване на този ресурс към текущи бюджетни нужди би поставило сериозни въпроси за защитата на собствеността и дългосрочната устойчивост на пенсионната система.
В крайна сметка бюджетът за 2027 г. ще бъде тест не толкова за отношенията ни с Европейската комисия, колкото за готовността да се овладее трайно разходната част на публичните финанси. Правителството разполага с по-благоприятна икономическа прогноза, а според собствените му твърдения голяма част от тежестта на наследените задължения вече е поета. Ако въпреки това отново се стигне до нови данъци, по-високи осигуровки или опити за пренасочване на дългосрочни спестявания, то политическата отговорност за тези решения ще бъде изцяло на настоящото правителство.
