Цената на природния газ на водещата европейска борса в Нидерландия (TTF) премина психологическата граница от 100 евро за мегаватчас за първи път от средата на 2022 година насам, но домакинствата у нас няма да усетят драматичен скок в сметките си през зимата. Това заяви енергийният експерт Явор Куюмджиев по телевизия Bulgaria ON AIR в контекста на предстоящото на 2 ноември окончателно решение за поскъпването на синьото гориво от 1 януари, което се очаква да бъде под първоначално заложените от "Булгаргаз" 34 процента.
Механизмите за тока и милиардните дългове за парно
Запазването на цените на електричеството и на топлоенергията от 1 януари се подчинява на съвършено различни правила, обясни гостът в телевизионния ефир. При електроенергията битовите потребители остават защитени чрез регулирания пазар, чиито тарифи реално се определят с решение на Министерския съвет.
"Електроразпределителните предприятия купуват тока на борсова цена, а го продават на нас на регулирана, която в момента е близо три пъти по-малко. Тези разлики в цената се компенсират от Фонда за сигурност на електроенергийната система", посочи Явор Куюмджиев.
Той допълни, че данните за наличностите във фонда не са публични и обикновено по това време на годината средствата в него се изчерпват, което налага трансфери от държавния бюджет. Приходите в тази структура идват основно от два източника. Първият е продажбата на държавните квоти за въглеродни емисии, където постъпленията намаляват заради спада на цената от 100 евро за тон въглероден диоксид преди години до около 65 евро в момента. Вторият източник са петте процента удръжка върху месечния оборот на всички производители на електроенергия – мярка, въведена като извънредна, но продължавана всяка година. Заради високите борсови цени на свободния пазар през последните седмици постъпленията по това перо са по-големи и вероятно ще позволят задържането на цената за бита.
При природния газ обаче подобен компенсаторен фонд не съществува. Общественият доставчик "Булгаргаз" продава суровината по регулирани от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цени единствено на топлофикационните дружества и на газоразпределителните компании, снабдяващи газифицираните домове.
Въпреки борсовия скок на синьото гориво до 100 евро за мегаватчас, Явор Куюмджиев не очаква задължително поскъпване на парното от Нова година. Регулаторната година за сектора започва на 1 юли и приключва на 30 юни, като по закон КЕВР има право да променя цената само веднъж в средата на периода – от 1 януари. Заложената от регулатора прогнозна цена на газа за настоящия период е 45 евро за мегаватчас. Тъй като от юли до началото на октомврийската криза синьото гориво се търгуваше на нива от 25 до 30 евро, дружествата са имали по-ниски разходи през летните месеци и в края на регулаторния период могат да излязат на нула. Дори топлофикациите да натрупат текущи загуби през зимата, традиционната практика на КЕВР е да ги компенсира в следващи периоди чрез залагане на по-висока прогнозна цена при спад на пазарите.
Капацитетът на Чирен и доставките от Азербайджан
Резервите в подземното газохранилище в Чирен и договорените количества от Азербайджан няма да бъдат достатъчни, за да покрият вътрешното потребление на ниски цени, категоричен е енергийният експерт. Потреблението на целия регулиран пазар у нас – топлофикациите и битовите газоразпределителни мрежи – възлиза на над 1,25 милиарда кубични метра годишно (между 50 и 60 процента от целия пазар), докато доставките по договора с Азербайджан са под 1 милиард кубични метра и няма договорна възможност за увеличаването им.
Същевременно газохранилището в Чирен разполага с теоретичен капацитет от около 750 милиона кубични метра, но в него винаги трябва да остава санитарен минимум от 100 до 150 милиона кубични метра, за да не се разруши вътрешната геоложка структура на съоръжението. В момента хранилището е запълнено на 80 процента, което означава около 500 милиона кубични метра наличност. След приспадане на неприкосновения буфер за реално ползване остават едва 300 милиона кубични метра – количество, което покрива нуждите единствено на столичната топлофикация за четири месеца.
Най-тежко от поскъпването на природния газ ще бъдат засегнати индустриалните предприятия с непрекъснат производствен цикъл, които технологично не могат да преминат на електричество – торовите заводи, използващи газа като суровина, стъкларските фабрики, както и част от хлебозаводите и пекарните. Макар министър Петрова да анонсира възможност за държавна подкрепа, в момента липсва законов инструмент за специализирана газова помощ за индустрията.
По отношение на електроенергията бизнесът се оплаква, че компенсациите за скъпия ток ще бъдат изплатени едва през юли 2027 година, но Явор Куюмджиев изрази скептицизъм към непрекъснатото субсидиране на компаниите. По думите му още при ценовия шок през 2022 година предприятията са калкулирали поскъпването в крайните цени на стоките си, които са нараснали ориентировъчно от 100 на 150 единици. Същевременно средногодишната цена на тока за 2026 година се очертава около 125 евро за мегаватчас при 150 евро през 2022 година.
"Цялата българска енергетика, всички производители, начело с АЕЦ, който му съдират три кожи, за да пълни фонда, за да плаща на ЕРП-тата за ниските цени на тока за гражданите, за да плаща на бизнеса – тоест цялата българска енергетика години наред се източва. Тя е като дойна крава", заяви Куюмджиев.
Той разкритикува фирмите, че за четири години от началото на кризата не са преминали към ток там, където е възможно, и не сключват дългосрочни петгодишни двустранни договори на борсата на фиксирани цени от 70 или 80 евро за мегаватчас, а предпочитат да купуват на спот пазара, когато цената е 30 евро, и да искат държавни субсидии, когато тя скочи до 300 евро.
