Европейският парламент призова за по-решителни действия от страна на ЕС за справяне с бърнаута, стреса и други състояния, свързани с работата – проблем, който става все по-често срещан сред европейските работници на фона на промените в работната среда, породени от цифровизацията и изкуствения интелект.
Депутатите искат нови правила, които да признаят, че психосоциалните рискове, включително тормоз, прекомерно натоварване и непредсказуемо работно време, могат да доведат до професионални заболявания, включително психични разстройства.
„Заболяванията, свързани с психосоциални рискове, като бърнаут, трябва да бъдат признати за професионални заболявания“, заяви белгийският евродепутат социалист Естел Кьолеманс, докладчик на досието.
Според Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), 29% от работниците в ЕС са преживели през 2025 г. стрес, депресия или тревожност, причинени или влошени от работата им. Цифрата е нараснала до 32% сред работниците на възраст от 25 до 39 години, тъй като младите хора са непропорционално засегнати от тези условия поради интензивното използване на цифрови технологии и често несигурния характер на техните работни места.
В проучване от 2021 г. сред 1500 американски работници повече от половината са споделили, че се чувстват доста стресирани в резултат на работата си, а 4,3 милиона американци са напуснали работата си през декември - явление, което стана известно като „голямата оставка“.
Хората в бърнаут са споходени от психически и емоционални симптоми. Например чувство на безпомощност и цинизъм. Но „прегарянето“ може да доведе и до физически симптоми.
„Прегарянето“ не е медицинско състояние – това е „проявление на хроничен неукротим стрес“, обяснява д-р Лоте Дирбай, който изучава явлението в клиниката Майо. Световната здравна организация описва най-явните му симптоми - изтощение, цинизъм и намалена ефективност.
„Започвате да не функционирате добре, пропускате срокове, разочаровани сте, дразните се на колегите си“, казва Жанет М. Бенет, изследовател, който изучава ефектите от стреса върху здравето в Университета на Север Каролина, Шарлот.
Но стресът може да провокира „износване“ на тялото, особено когато не отшумява.
Евродепутатите призоваха Комисията да въведе общоевропейски правила за защита на работниците, тъй като съществуващите разпоредби се различават значително в отделните държави членки и невинаги осигуряват достатъчна защита.
Резолюцията настоява за въвеждане на задължителни изисквания към работодателите, засилване на трудовите инспекции и гарантиране на правото на изключване (правото да не се поддържа връзка с работата) извън работно време.
Предвижда се и обръщане на тежестта на доказване в случаите на професионални заболявания. Когато работник представи факти, сочещи излагане на свързани с работата психосоциални рискове и увреждане на здравето, съответстващо на това излагане, работодателят ще трябва да докаже противното.
Текстът на Парламента също така настоява работата от разстояние да бъде на доброволен принцип. Макар дистанционната работа да може да подобри гъвкавостта и баланса между професионалния и личния живот, евродепутатите предупреждават, че тя може и да размие границите между двете сфери, особено когато е наложена от работодателите.
Този подход бе сметнат за прекалено радикален от крайнодесните групи, които гласуваха против резолюцията.
„Трябва да постигнем баланс между достойните условия на труд и правото на работодателите да управляват и организират дейността си“, отбеляза в коментар към резолюцията испанската евродепутатка Маргарита де ла Писа Карион от групата „Патриоти за Европа“ (PfE).
Сега на ход е Европейската комисия, от която се очаква да предложи законодателство относно психосоциалните рискове, стреса и психичното здраве на работното място. В миналото Комисията вече е въвеждала регулации за минималните периоди на дневна и седмична почивка, необходими за гарантиране на здравето и безопасността на работниците.
