Европейската централна банка (ЕЦБ) ще прецени през декември въз основа на актуализираните прогнози и новите данни дали е необходимо допълнително затягане на паричната политика. Ако данните покажат по-траен инфлационен натиск, ЕЦБ трябва да е готова да повиши лихвите отново, но няма предварителен ангажимент за такова решение. Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и член на Управителния съвет на ЕЦБ Димитър Радев на семинар на Европейския икономически и финансов център към Лондонския университет, цитиран от БТА. По думите му смущенията в черноморската търговия вече се отразяват на цените на някои суровини, но по-широк и траен ценови шок остава риск, а не основният му сценарий.
Лихвите по новите жилищни кредити в България остават значително по-ниски от тези в еврозоната - около 2,4% спрямо 3,6%, докато годишната инфлация у нас достига 6% при 4% в страните от валутния съюз. Европейската централна банка трябва да бъде готова за допълнително затягане на паричната политика, ако данните през декември покажат траен инфлационен натиск, а Българската народна банка има готовност да коригира мерките си при рискове за финансовата стабилност, свързани с бързия растеж на жилищното кредитиране. Сред основните фактори за динамиката на цените са енергийните разходи, ръстът на заплатите, вътрешното потребление и фискалната политика, както и рисковете за доставките през Черно море заради войната на Русия срещу Украйна.
Инфлацията и перспективите за паричната политика
Радев посочи, че през декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни данни, които ще позволят да оцени доколко по-високите енергийни разходи се пренасят върху цените на останалите стоки и услуги, заплатите и инфлационните очаквания.
„Не е необходимо да чакаме всички ефекти да се проявят в официалните данни, но трябва да разполагаме с достатъчно основания за действие“, подчерта той.
Управителят на БНБ припомни, че през септември Управителният съвет на ЕЦБ повиши основните лихвени проценти с 25 базисни пункта, а през октомври ги остави без промяна. Лихвеният процент по депозитното улеснение остана на ниво от 2,5%.
„Подкрепих решението да си дадем време, за да оценим как енергийният шок и по-строгите условия за финансиране се отразяват на икономиката. Това решение не почиваше на предположението, че равнището от 2,5 на сто ще бъде достатъчно при всички обстоятелства“, заяви Радев.
В началото на ноември той вече посочи, че допълнително увеличение на основните лихвени проценти може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. И в настоящото си изказване Радев подчерта, че решенията ще продължат да се вземат въз основа на новите данни, без предварителен ангажимент за конкретна траектория на лихвените проценти.
Според експресните оценки за октомври годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 4 на сто в еврозоната и 6 на сто в България, отбеляза Димитър Радев.
В същото време инфлацията без храните, енергоносителите, алкохола и тютюневите изделия в еврозоната остава 2,5 на сто.
„Паричната политика не може да понижи цената на петрола, но може да помогне да не се превърне енергийният шок в трайна инфлация“, заяви управителят на БНБ. По думите му стабилната базисна инфлация е успокояващ сигнал, но не е доказателство, че въздействието на шока ще остане ограничено.
Той обърна внимание и на резултатите от анкетата на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти. Участниците са повишили очакванията си за през 2027 г. до 2,6 на сто за общата и 2,5 на сто за базисната инфлация. Дългосрочните инфлационни очаквания остават на равнище от 2 на сто.
Радев уточни, че това са оценки на участниците в анкетата, а не прогноза на Управителния съвет на ЕЦБ.
„Те показват, че инфлационният натиск в близък план може да отслабне по-бавно, но доверието в средносрочната цел се запазва“, посочи той. За да бъде съхранено това доверие, трябва да се приемат сериозно сигналите, че ценовият натиск може да се окаже по-траен.
В заключителната част на изказването си Радев разгледа отражението на общата парична политика върху България и развитието на местния кредитен пазар.
Той посочи, че средният лихвен процент по новите жилищни кредити в България е около 2,4 на сто, докато съставният показател на ЕЦБ за еврозоната е около 3,6 на сто. Двата показателя не са напълно съпоставими, уточни Радев. За кредитополучателите са важни също таксите, периодът, за който лихвата е фиксирана, и условията, при които се променя след това.
По думите му по-ниските лихви по ипотечните кредити са добра новина за домакинствата, които могат да си позволят да заемат средства, но разликата между лихвените проценти сама по себе си не показва в каква степен затягането на паричната политика на ЕЦБ се е пренесло върху условията за кредитиране в България.
Лихвите по кредитите зависят и от финансирането на банките чрез депозити на местния пазар, конкуренцията между кредитните институции и условията по отделните заеми.
„Бързият растеж на жилищното кредитиране изисква внимателно наблюдение“, посочи Радев.
Той определи подхода на БНБ като превантивен. Високите капиталови изисквания помагат на банките да поемат загуби, а ограниченията върху съотношението между размера на кредита и стойността на имота, плащанията по дълга и дохода на кредитополучателя, както и срока на кредита, подпомагат поддържането на стабилни стандарти за кредитиране.
„Оценяваме растежа на жилищното кредитиране в контекста на цялостното развитие на икономическата активност и сме готови да коригираме мерките си, ако рисковете за финансовата стабилност го налагат“, заяви управителят на БНБ.
Той подчерта, че отговорностите на институциите са различни. Евросистемата, в която участва БНБ, отговаря за ценовата стабилност в еврозоната, докато националната централна банка допринася за устойчивостта на банковата система и поддържането на благоразумни стандарти за кредитиране.
Фискалната и структурната политика на правителството също имат своя отделна роля. Фискалната политика може да ограничава допълнителния ценови натиск, когато предлагането е ограничено, а реформите за повишаване на производителността са от съществено значение за трайното подобряване на жизнения стандарт.
„Най-добре служим на това домакинство, когато всяка институция върши добре своята работа“, заключи Димитър Радев.