Глобалният дълг е нараснал с 10 трлн. долара през първата половина на годината и е надхвърлил 365 трлн. долара, показва изследване на Института за международни финанси (IIF), цитирано от CNBC.
Държавните дългове нарастват, след като доходностите по средносрочните и дългосрочните държавни ценни книжа, емитирани от някои от най-големите икономики в света, достигнаха най-високите си нива от над десет години, включително в САЩ, Япония, Франция и Великобритания. Нарастващите доходности отразяват засилващия се дискомфорт на инвеститорите от повишаването на лихвените проценти, продължителния натиск върху цените на енергийните ресурси, слабия икономически растеж и високите фискални разходи.
Базираният във Вашингтон институт е установил, че развитите икономики са платили 3,3 трлн. долара за лихви по международно търгувани държавни облигации миналата година - повече от разходите за изкуствен интелект (2,6 трлн. долара), отбрана (3,1 трлн. долара) или чиста енергия (2,3 трлн. долара) в световен мащаб.
Дългът се превърна в политически въпрос, създавайки „порочен кръг между изборите с краткосрочни бързи решения и дългосрочна уязвимост, тъй като крайната полза от по-високия дълг намалява“, предупреждава IIF.
„Тъй като основните лихви нарастват, лихвените разходи ще се увеличават, а структурният натиск от разходите за здравеопазване и пенсии остава до голяма степен неразрешен“, допълва институтът.
В перспективите си за икономиката, публикувани в сряда, базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) заяви, че нарастващите доходности по облигациите са показали необходимостта от по-големи усилия за „сдържане и преразпределение на държавните разходи, подобряване на ефективността на държавния сектор и увеличаване на приходите“.
Нужни са реформи, за да се гарантира дългосрочна устойчивост на дълга и възможност на правителствата да реагират на бъдещи затрудения, допълни ОИСР.
Междувременно управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви в интервю за ВВС тази седмица, че сътресенията за световната икономика „тласкат нивата на дълга нагоре като стълба, която не води към рая“, и разкритикува липсата на действия от страна на правителствата.
„Трябва да се направят тези две неща – нивата на дълга да намалеят, фискалната консолидация да се превърне в приоритет и да се гарантира, че централните банки ще изпълнят мандата си за ценова стабилност“, изтъкна тя.
„Невъзможно е да подчертая достатъчно силно колко важно е да се осмелим да предприемем необходимите стъпки. Това са политически трудни стъпки, но трябва да се направят“, добави Георгиева.
