Европа начерта транспортна карта на Югоизточния си фланг, която трябва да превърне България, Гърция и Румъния във важен икономически военен стълб. Войната в Украйна промени всичко – инфраструктурата вече не е просто въпрос на бизнес и бързо пътуване до морето, а критичен елемент от сигурността на НАТО и Европейския съюз.
София, Атина и Букурещ подписаха екшън план за реализацията на 25 ключови транспортни проекта за близо 23 милиарда евро в края на септември. Стратегическата цел е изграждане на устойчива и свързана мрежа по протежение на европейските транспортни коридори "Балтийско море-Черно море-Егейско море" и "Рейн-Дунав". Бързо променящата се среда изисква транспортната мрежа да е с двойна употреба – гражданска и военна, която в същото време да е и климатично устойчива заради зачестилите природни бедствия в региона.
За България стратегическата цел е ясна – да се утвърди като естествена и незаменима транспортна връзка между Егейско море, Дунав и Черно море, а не да е само транзитна територия.
"През годините са подписвани редица меморандуми между страните, но резултатите от тях много често са доста ограничени и не толкова видими. Различното сега е, че трите държави разработиха съвместен план на експертно и техническо ниво, който да превърне политическите намерения в реални инвестиционни проекти – железопътни и автомобилни връзки, магистрали и мостове", коментира министърът на транспорта Георги Пеев.
Но зад политическите декларации и намерения се крие сложен пъзел от десетки проекти, съгласувания между трите страни, съдебни битки, липса на финансиране и логистичен синхрон.
Планът за действие разграничава обектите по приоритет и готовност. Разделен е на пет основни групи, които обхващат общо 53 проекта. В първата са тези с най-висок приоритет и степен на готовност (18). Във втората категория също попадат приоритетни и напреднали проекти, които са на гръцка територия (7). Третата група включва високоприоритетни обекти, но с по-ниска степен на готовност, а в последните две категории попадат проекти за бъдеща оценка.
Заложени са индикативни срокове за изпълнението им спрямо техническата готовност, сложност и финансов ресурс. Реализацията им изисква дългосрочно планиране и съгласувани действия между три държави, Европейската комисия и финансовите институции.
Министърът на транспорта Георги Пеев подписва в Брюксел екшън плана за 25 ключови проекти между България, Гърция и Румъния Сн.МТС
Основните източници за финансиране, на които ще се разчита, са няколко. Следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028-2034 г. ще е решаваща за изпълнението на голяма част от проектите. Финансиране ще се търси по линия на Механизма за свързване на Европа (CEF III), новия Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF) и Кохезионния фонд. Планът насърчава и привличането на алтернативен капитал чрез публично-частни партньорства и Европейската инвестиционна банка.
Част от проектите могат да бъдат реализирани до 2030 г., за други са предвидени срокове до 2032 – 2034 г., трети – надхвърлят този хоризонт. Най-напред в изпълнението е проектът FAST Danube 2, който цели да осигури целогодишно безпроблемно корабоплаване в общия участък по река Дунав между България и Румъния. Неговото финансиране с 230 млн. евро е осигурено по Механизма за свързване на Европа (CEF) и се очаква да бъде завършен през 2028 г.
Проектите в Плана за действие са структурирани около три основни оси север-юг, като всяка има своя ключов проект. Централната ос свързва гръцките пристанища Александруполис и Солун с Русе/Гюргево и Букурещ, стигайки до границата с Украйна и Молдова. Западната ос прави връзката между гръцката столица Атина и Солун през магистрала "Струма" с българската столица София и през Видин/Калафат към Крайова и румънската столица Букурещ/Арад. Източната ос свързва при станищата на Егейско и Черно море (Александруполис – Бургас – Варна – Констанца) и служи като алтернативен маршрут за военна мобилност.
За България най-важни са направленията, които премахват "тесните места" по границите със съседите ни и осигуряват връзката между Егейско море, Дунав и Черно море, коментира министър Пеев. Министерството на транспорта и съобщенията представи и топприоритетити в отговор на запитване на Mediapool.
На първо място е изграждането на третия мост над Дунав между Русе и Гюргево. Комбинираното железопътно и автомобилно съоръжение е оценено на близо 1.57 милиарда евро. Засега са осигурени само 6.9 млн. евро от ЕС за предпроектното проучване. Договорът за него беше сключен едва в средата на 2026 г., а срокът за изпълнението му е до 23 месеца. Това прави крайният срок 2032 г. изключително амбициозен. В допълнение за самото строителство трябва да бъдат намерени още 1.5 милиарда евро.
Модернизация на съществуващата железопътна връзка "Русе – Гюргево", включително електрификацията на железопътната инфраструктура на Дунав мост също е важен проект за двете страни. Румъния планира строителните дейности по жп участъка на сега съществуащия мост да започнат през април 2027 г. и да приключат до края на годината. По този повод Общинският съвет призова управляващите електрификацията на Дунав мост да се случи едновременно от двете страни на границата. Общинарите настояват още за електрификацията и на жп участъка от гара Русе-разпределителна до държавната граница.
България залага и на развитието на железопътния коридор "Александруполис-Свиленград- Димитровград-Стара Загора-Русе". Това е централната артерия, която свързва гръцките пристанища с Дунав и Румъния, а оттам с Централна и Източна Европа. Прогнозната стойност е над 1.2 милиарда евро. Амбицията е тази ос да е готова до 2034 г. Докато Гърция вече си осигури еврофондове за своите участъци, България тепърва подготвя трасетата си.
Другият важен проект е реализацията на жп направлението София-Видин-Калафат. Това е ключовият проект по западната ос, която свързва България с Централна Европа. Реализацията на този проект се оценява на над 1.7 милиарда евро с хоризонт за завършване 2034 г., което е малко вероятно да се случи. От трите участъка, в момента има осигурено финансиране единствено за Медковец – Срацимир (45 км) – 198 млн. евро по Механизма за свързана Европа при нужни 459 млн. евро.
Подобряване на транспортната свързаност по оста "Бургас-Варна-Русе" към Констанца има важно значение за интегрирането на черноморските пристанища в общата европейска транспортна система и за развитието на алтернативни логистични маршрути. От съществено значение тук е проектът за удвояване на железопътната линия "Карнобат – Синдел", което ще увеличи пропускателната способност, ще съкрати времето за превоз и ще създаде условия за по-надеждно движение на пътнически и товарни влакове. Прогнозната стойност е над 587 милиона евро, като в момента се реализира част от този проект с прокопаването на на най-дългия двупътен ж.п. тунел на Балканите "Лозарево" (2774 м) под Стара планина. За него през настоящия програмен период от еврофондовете са осигурени над 130 млн. евро.
Реализацията на този проект е важна и за трите страни. За България той ще осигури по-добра свързаност между пристанищата Бургас и Варна, железопътния възел Карнобат и направлението към Русе. За Гърция проектът дава възможности за развитие на товарните потоци от егейските пристанища към Черноморския регион, а за Румъния – по-ефективни железопътни връзки с българските черноморски пристанища и транспортната мрежа на Южна Европа.
Три от топ приоритетите на България са важни обекти и за Румъния – електрификацията на моста между Русе и Гюргево, изграждането на втори мост там и удълбочаването на река Дунав. Букурещ участва с общо 9 проекта от най-висок приоритет на обща стойност 11.3 млрд. евро, но парите са осигурени едва наполовина.
Букурещ е единствената столица в ЕС, която използва инструмента SAFE за изграждане на магистрали към Украйна и Молдова (А7 и А8). Средствата от над 4.2 млрд. евро са осигурени, но предизвикателството е, че всичко трябва да се построи ударно до края на 2030 г. Но през есента на 2026 г. нещата се объркаха, след като Апелативният съд в Букурещ анулира договорите за два ключови участъка и върна за преразглеждане договора за трети. Това забавяне поставя под сериозен риск реализацията на проектите.
Румъния все още не е започнала никакви процедури по западната си ос – Крайова – Калафат – Видин, която за северните ни съседи никога не е била приоритетна. Проектите там се оценяват на 820 милиона евро, но финансиране за тях не е осигурено..
Румъния и България работят и по два нови моста над река Дунав – при Силистра-Кълъраш и Никопол-Турну Мъгуреле, като плановете са проучванията за изграждането им да приключат до 2029 г.
Румънски анализатори открито признават, че за властите в Букурещ тристранният документ не е безмислен, но остава на заден план, защото приоритет е реализацията на започнатите национални обекти.
И ако между България и Румъния има железопътна свързаност, то такава на нашата страна с Гърция няма. Това е и един от приоритетите ни – възстановяване на жп връзката между двете страни при граничния пункт Кулата-Промахон. Ускоряване на внедряването на Европейската система за управление на релсовото движение (ERTMS) и поетапно обновяване на линиите Солун-София и Александруполис-Свиленград-Русе са сред важните жп проекти между страните.
Завършване на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле и разширяването на граничния пункт при Кулата /над 1,8 млрд евро/, както и подобряване на отсечките около Маказа и вертикалната ос на магистралата "Виа Егнатия" също са сред приоритетните проекти.
Планираните пътни трасета през България. Стойността и срокът за завършаване са от меморандума между трите страни Карта: Mediapool
Залага се и на пътния мегапроект – продължението на магистралата Русе- Велико Търново през магистралата Русе- Велико Търново през магистрала "Марица" към ГКПП "Маказа" (346 км), което се оценява на 3.4 млрд. евро. България обмисля отдаването на концесия на участъка от Бяла до магистрала "Марица".
Опитът на Гърция в в публино- частните партньорства за изграждането на инфраструктура е това, от което България може да се поучи, стана ясно по време на Софийския икономически форум, провел се в края на октомври. Световната банка нарежда югозападната ни съседка на второ място сред 140 държави по качество на конкурентните процедури при възлагането на проекти за публично-частни партньорства.
"Гърция вече е натрупала сериозен опит с публично-частните партньорства при изграждането на транспортна инфраструктура, който може да бъде полезен и за България…Когато отят заедно, ние придобиваме по-голяма увереност и по-лесно инвестираме в частния сектор", каза Савас Карафилидис, председател и основател на Българо-гръцката търговско-промишлена камара по време на форума. Според него активното сътрудничество между България и Гърция е положителен сигнал за компаниите от двете страни на границата, защото създава по-голяма предвидимост за бъдещите инвестиции.
Подписването на Плана за действие може и да е историческа стъпка, но финансирането и реализацията на всички 25 проекта не е гарантирано автоматично. Както отбеляза министър Георги Пеев "лесното беше дотук, трудното предстои".
Според него най-голямото предизвикателство ще е реалното изпълнение на договорените проекти. Ако България модернизира своята част от дадена жп линия или мост, а съседната държава забави своето продължение, милиардните инвестиции ще се обезсмислят, а очакваният икономически ефект няма да бъде постигнат.
Затова, за да има синхрон в работата, който да доведе до търсения ефект, е заложено създаването на коридорна платформа "Черно море-Егейско море" в два формата. Едната е на високо равнище, в която влизат министрите на транспорта от трите страни. Те ще се срещат поне два пъти годишно за стратегически решения. Другата е техническа работна група, която ще заседава поне три пъти в годината за изготвяне на общ списък от проекти, премахване на административни и правни пречки по границите и уеднаквяване на стандартите.
Дали добрите намерения ще се превърнат в реалност предстои да видим.
