Публикация 23 Септ, 2026 / akcent.bg / 80 Аквафотомиката се завръща в България и в университета, от който започва научният път на нейния създател – проф. Румяна Ценкова.
В конферентната зала на Научноизследователския комплекс към Русенския университет беше открита Четвъртата Европейска конференция по аквафотомика – международен научен форум, който събира учени от различни страни, работещи в областта на водата, спектроскопията, физиката, биологията, медицината, квантовите системи, храните, земеделието и околната среда.
Домакин и основен организатор на събитието е Русенският университет. Конференцията беше открита от академик Христо Белоев – почетен ректор и председател на Общото събрание на Русенския университет.
„За нас е чест Русенският университет да бъде домакин на този значим международен научен форум. През последните години се ориентирахме и към научното направление аквафотомика и особено символично е, че аквафотомиката се завръща в България и в университета, от който започва научният път на нейния създател – проф. Румяна Ценкова. Това е признание както за нейния научен принос, така и за международното развитие на едно от най-интересните съвременни интердисциплинарни направления“, каза академик Белоев в приветствието си.
Проф. Румяна Ценкова сподели, че е изключително развълнувана да бъде в родния си град и отново в Русенския университет.
„Аквафотомиката е нова научна дисциплина, а днес тя се развива и като вход към квантовата биология. Тя представлява експериментален подход, който може да отвори нови врати към квантовата наука. Това е невероятна област за развитие и дава много възможности пред младите хора“, каза проф. Ценкова.
На откриването присъстваха зам.-ректорите проф. д-р Даниел Братанов, председател на Организационния комитет, проф. д-р Теодор Илиев и доц. д-р Галина Иванова, както и зам.-председателят на Организационния комитет доц. д-р Цветелина Георгиева.
Аквафотомиката е нова научна област, създадена от българския учен проф. Румяна Ценкова от Университета Кобе, Япония, която изследва водата и нейната молекулна организация чрез взаимодействието ѝ със светлината. Водата се разглежда не само като среда, в която протичат процесите на живота, а като динамична молекулна система, способна да отразява промените и колективната организация на цялата система.
Проф. Румяна Ценкова изнесе доклад, който представи нова фундаментална посока в развитието на аквафотомиката – възможността тя да бъде използвана като неинвазивен подход за изследване на колективната молекулна организация и като първи експериментален етап за локализиране на процеси, които впоследствие могат да бъдат изследвани с директни физични методи за възможни прояви на квантова динамика.
След доклада академик Христо Белоев връчи на проф. Ценкова плакет и сертификат.
Само за две десетилетия аквафотомиката се превърна в бързо развиващо се международно и интердисциплинарно научно направление. По актуални библиометрични данни към септември 2026 г. изследванията вече обхващат 16 основни научни области и 57 тематични категории, с участие на учени от 37 държави и региони и 144 научни институции. Публикациите достигат 191, като една трета от тях са резултат от международно научно сътрудничество.
Сред акцентите на конференцията са пленарните доклади на водещи учени в областта на аквафотомиката и фундаменталните изследвания на молекулните и квантовите системи.
С пленарен доклад участва проф. Zoltán Kovács, председател на Европейския комитет по аквафотомика, който ще представи развитието на научното направление и новите възможности за неговото приложение и разширяване в Европа.
Сред изтъкнатите международни участници е и д-р Anirban Bandyopadhyay от National Institute for Materials Science (NIMS), Япония – физик и нанотехнолог, известен със своите изследвания на колективните молекулни динамики, самоорганизацията и физичните механизми за обработване и предаване на информация в сложни молекулни системи. Неговите изследвания поставят важни въпроси на границата между молекулната организация, квантовата физика и функционирането на биологичните системи.
Новите изследвания показват, че чрез последователното наблюдение на водните спектрални модели могат да бъдат откривани области на колективна молекулна организация и характерни преходи между тях. Това открива възможност аквафотомиката да се превърне в неинвазивен „прозорец“ към колективната динамика на сложни биологични и други водни системи и да насочва къде и кога да бъдат търсени квантови процеси с директни физични методи.
Днес аквафотомиката навлиза в нов етап – от използването на водата като чувствителен молекулен индикатор към изследването на колективната молекулна организация, кохерентността и възможната роля на квантовите процеси в живата материя.
