Анализ на обществената поръчка на Община Русе за изграждане на нов корпус към Доходното здание.
На пресконференция на Демократична България-Русе, беше представен анализ на обществената поръчка на Община Русе за изграждане на нов корпус към Доходното здание. Прогнозната ѝ стойност е 5 443 424,77 евро без ДДС. Анализът установява съществени неясноти в документацията: къде е одобреният идеен проект, коя проектна фаза се възлага, защо изпълнителят се избира само по най-ниска цена и какви са реалистичните срокове. Срокът за подаване на оферти е 28 септември 2026 г.
Поръчката е за инженеринг. Това означава, че в една процедура са обединени проектирането, строително-монтажните работи и авторският надзор. Над 5,34 млн. евро от сумата са предвидени за строителство. Около 95 хил. евро са за проектиране, а 8 хил. евро за авторски надзор. Почти целият финансов ресурс е съсредоточен в строителството, затова трябва да има максимална яснота какво стои зад тази стойност.
Авторите на анализа от Демократична България-Русе не са против изграждането на нова културна инфраструктура в Русе, нито против инвестициите в Доходното здание. Въпросът, който поставят, е дали тази конкретна поръчка е подготвена така, че да гарантира качеството на бъдещия обект и защитата на публичния ресурс.
Анализът установява съществени неясноти в документацията:
Включени 10 конкретни въпроса към Община Русе, на които се очаква публичен отговор преди избора на изпълнител.
Авторите на анализа от Демократична България-Русе не са против изграждането на нова културна инфраструктура в Русе, нито против инвестициите в Доходното здание. Въпросът, който поставят, е дали тази конкретна поръчка е подготвена така, че да гарантира качеството на бъдещия обект и защитата на публичния ресурс.
Доходното здание е недвижима културна ценност с национално значение. То има архитектурна, художествена и историческа стойност, а през 2014 г. е обявено за „Емблематична сграда на годината“. Новият корпус ще бъде в непосредствената му архитектурна среда. Затова поръчката не може да се разглежда като обикновена строителна поръчка.
Корпусът е предвиден с около 4200 кв. м разгъната застроена площ и три надземни етажа. В него ще има зала за 300 места, още три зали за 100, 100 и 30 места, експозиционни площи, пространства за събития, кетъринг и покривна зона.
Подземните нива до кота ±0,00, включително двупосочна рампа, вече са изпълнени, а строежът е замразен. Бъдещият проект следователно не започва от празен терен. От ключово значение са изходните данни: какво точно е изпълнено, по какъв проект и как надземната част ще се свърже с него. Не е ясно дали участниците в процедурата получават еднаква и достатъчно пълна основа за своите предложения.
Според техническата спецификация техническият проект „се изработва въз основа на съгласувания/одобрен идеен проект в предходна фаза“, а проектирането се извършва съобразно визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ. В публично достъпната документация обаче не са открити нито одобрен идеен проект, нито виза за проектиране. Ако тези документи съществуват и са част от изходната база, остава въпросът защо не са приложени към поръчката и как участниците получават достъп до една и съща проектна основа.
Документацията смесва и понятия. Първо се говори за „еднофазно проектиране – технически проект“. След това техническият проект е описан като „работни чертежи и детайли“, а по-нататък се споменава „работен проект“, който „подлежи на одобряване“. При инженерингова поръчка трябва да е пределно ясно коя проектна фаза се възлага, какво съдържа тя и на какво основание ще започне строителството.
Изпълнителят ще бъде избран по критерий „най-ниска цена“. Този критерий е законен, но е спорно дали е подходящ за сложен многофункционален обект до паметник на културата. Бъдещият изпълнител ще има съществена роля и в проектирането. Щом качеството не се оценява, то трябва да бъде защитено предварително с изключително ясни технически изисквания за материали, характеристики, функционални параметри и стандарти за изпълнение.
Анализът посочва пет риска:
Поставен е и въпросът как стойността на строителството е изчислена с точност до цент, след като техническият проект, от който би произтекла количествено-стойностната сметка, тепърва ще се изработва.
Документацията предвижда общ срок до 500 календарни дни: до 120 за проектиране и до 380 за строителство. Периодът между предаването на проектите и откриването на строителната площадка обаче не се включва в този срок.
Съгласуването в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) на практика често продължава по-дълго от законовия срок. Например съгласуването на проекта за ремонт на фонтана пред общината е продължило над 6 месеца. Проектът може да бъде внесен за съгласуване едва след сключването на договора и може да бъде върнат за доработка. Затова остава открит въпросът кога сградата действително ще бъде готова и използваема.
Доходното здание е част от идентичността на Русе. Именно затова новият корпус трябва да бъде направен добре, а това изисква яснота още преди избора на изпълнител. Община Русе следва да отговори на тези въпроси с документи и конкретни обяснения, публично. Когато се харчат милиони публични средства, гражданите имат право да знаят не само колко ще струва един проект, а какво точно ще получат срещу тези пари.
