Масовото включване на журналисти в надпреварата за избор на президент показва изместване на ролята им от коректив на властта към въвличане в борбата за власт.
Казусите са повече от един и ще обърнем внимание на всеки поотделно.
– Издигането на генералния директор на БТА Кирил Вълчев като кандидат за вицепрезидент поставя въпроса по какъв начин журналистите от агенцията ще се чувстват свободни в работата си по време на предизборната кампания, когато директорът, макар и в неплатен отпуск, е един от кандидатите. И не беше ли по-редно Вълчев, въпреки че законът му позволява да излезе в отпуск, да се оттегли от директорския пост при обявяване на кандидатурата?
– В инициативния комитет за издигането на Илияна Йотова и Кирил Вълчев участва Даниел Спасов, действащ член на управителния съвет на Българското национално радио. Включването на Спасов в политическа инициатива представлява сериозен репутационен проблем за радиото и хвърля сянка върху дейността му като член на ръководен орган на медията.
– В първоначалния списък на инициативния комитет за издигането на Илияна Йотова и Кирил Вълчев присъстваха двама действащи журналисти от обществената телевизия. Впоследствие Георги Тошев обяви, че не е част от комитета, а от щаба посочиха, че е оттеглил първоначалното си съгласие. А Ирина Цонева отпадна тихомълком от редактирания вариант на списъка. Въпреки отпадането от окончателния списък, случаят може да постави под съмнение осигуряването на безпристрастността в работата не само на въпросните журналисти, но и на техните колеги и подчинени;
– В инициативния комитет на друга кандидатпрезидентска двойка - Андрей Гюров – Георги Кандев - също присъстват значителен брой журналисти. Това разбира се е право на всеки гражданин, но поражда съмнения относно способността на тези журналисти да осъществяват ролята си на коректив при декларирано политическо пристрастие;
– Решението на Българската национална телевизия за промени в програмната схема предизвиква много въпроси, на които ръководството на БНТ трябва да отговори, за да разсее съмненията, че действа под политически натиск и отстранява критици на властта. Свалянето от ефир на журналиста Георги Ангелов стана повод за писмо от интелектуалци и за организиране на протест, както и за призиви за изслушване на генералния директор Милена Милотинова в Народното събрание. АЕЖ напомня, че обществените медии в България подлежат на регулиране от независим орган – Съвета за електронни медии. Привикването на генерален директор в Народното събрание, за да отговаря дали има външен натиск, само по себе си представлява външен натиск и не би трябвало да се допуска. Единственото място, на което Милотинова трябва да се отчита, е СЕМ, както и разбира се пред колектива на БНТ и зрителите. Затова АЕЖ призовава ръководството на БНТ да осигури максимална прозрачност към обществото за мотивите, които стоят зад всяко едно решение. Предоставените до момента обяснения не успяват да отговорят на възникналите в обществото въпроси.
– Промените изглеждат притеснително на фона на коментари на представители на управляващите и особено на вицепремиера Иво Христов, който и пред БНТ, и пред БНР си позволява да коментира как трябва да изглеждат обществените медии. Наред със свалянето от ефир на Ангелов, в новата програмна схема липсва доказаното външнополитическо предаване "Светът и ние". Напомняме, че в концепцията, с която Милотинова е избрана за генерален директор, се съдържа предложение за седмично външнополитическо предаване, с фокус основно новините от Европа. Липсата му буди притеснения за капсуловане на съдържанието. БНТ следва да отговори и на въпроса дали екипите на външнополитическите предавания са канени да представят концепция за развитие на съществуващите и нови предавания. И на каква е база е взето решението да сваляне на "Светът и ние?".
