На 14 септември Кръстовден имен ден празнуват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден празнуват и чакръкчиите.
На 14 септември Православната църква чества Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен – един от най-тържествените християнски празници. В народната традиция денят се нарича Кръстовден и се смята, че на този ден всички молитви се сбъдват. Този празник се нарича още летен Кръстовден, за други празникът е известен като Кръстов ден.
След страданията и разпятието на Иисус Христос кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. Затова денят е за поклонение, пост и искрена молитва.
На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.
На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет, а свещениците благославят домовете със светена вода – за здраве и закрила. По традиция се поръсват със светена вода къщата, харманът и трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба. С този празник започва гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.
Народът вярва, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон – времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
