Богата реколта, ниски приходи: жътвата завърши със среден добив от 635 килограма от декар, най-високия в оперативните данни на МЗХ, а изкупната цена на хлебната пшеница е 182 евро за тон — с два процента над миналогодишната. Износът от новата реколта тепърва предстои.
Жътвата на есенниците приключи. Към 13 август 2026 г. в страната са прибрани 7 387 665 тона пшеница — с 84 хиляди тона повече от отчетеното по същото време на миналата година и повече от всяка предходна реколта в оперативните данни на Министерството на земеделието и храните. Площите при това са с 6,5 на сто по-малки, а реколтираните — със 7,7 на сто по-малко. Увеличението на производството идва изцяло от добива: 635 килограма от декар срещу 580 година по-рано, или 9,5 на сто повече, благодарение на влажната зима и пролет.
Цената не следва производството. Средната изкупна цена на хлебната пшеница към 12 август е 182 евро за тон без ДДС — с два процента над миналогодишната. Сметката на декара с тези две числа: 635 килограма по 18,2 евроцента дават около 116 евро приход от декар, срещу около 103 евро по същото време на 2025 г. От тринадесетте евро разлика приносът на цената е под две евро; останалото е добив. С други думи, по-високият приход тази година се дължи на времето, не на пазара — а върху разходната част на сметката, за която редакцията писа през юли в материала за прага на рентабилност, времето не влияе.
Пшеница, ечемик, рапица
Ечемикът завършва с 1 364 769 тона — с 24,4 на сто повече на годишна база, при добив 589 кг/дка и площи, разширени с една пета. Най-голямата промяна е при маслодайната рапица: 601 697 тона, повече от двойно спрямо 287 736 тона през 2025 г. Площите с нея са нараснали с 87 на сто, добивът е 320 кг/дка срещу 282. По сметката на декара рапицата тази година е по-доходната от двете основни есенни култури: 320 килограма по 48 евроцента дават около 154 евро — с една трета повече от пшеничния декар. Реколтата от ръж е с 10,1 на сто по-малка, тази от тритикале — с 0,6 на сто.
Площите с царевица намаляват с една пета
Площите за реколтиране с царевица за зърно са 322 851 хектара срещу 416 184 година по-рано — с 22,4 на сто по-малко. Оперативната статистика не показва каква част от намалението се дължи на по-малка сеитба и каква — на пропаднали площи или на ниви, прибрани като цяло растение за фураж: методиката изважда и двете от „площите за реколтиране за зърно“, а отговорът ще дойде с окончателните данни. Причината обаче е известна на всеки, който отглежда културата: царевицата има най-високи изисквания към влагата от големите полски култури, а в страната реално се напояват около 6 на сто от потенциалните поливни площи.
Търговските данни допълват картината. От началото на пазарната година през септември до края на май износът на царевица е 141,9 хиляди тона — с 67,1 на сто по-малко, при внос от 196,6 хиляди тона. За тези девет месеца България, доскоро стабилен износител, внася повече царевица, отколкото изнася. Царевицата е и единствената от шестте основни култури с изкупна цена под миналогодишната — 188 евро за тон, с 1,2 на сто по-малко. По-малко площи, обърнат търговски баланс и цена без ръст: без напояване културата губи икономическия си смисъл за все повече стопанства, и никоя отделна година няма да промени това, докато хидромелиоративната инфраструктура остава в сегашното си състояние.
При слънчогледа площите са практически непроменени — 949 183 хектара, с двадесет и четири хектара повече от миналогодишните, за което редакцията вече писа. Търговията обаче се променя: вносът от началото на пазарната година до края на май достига 776,4 хиляди тона, с 34,7 на сто повече, при износ от 577 хиляди тона, с 14,5 на сто по-малко. Превишението на вноса над износа е близо 200 хиляди тона. Това потвърждава с още един месец данни извода от материала ни за преработвателния капацитет: свободните мощности на маслобойните се запълват с вносна суровина, и обемът на този внос продължава да расте.
Цените
| Култура | 13.08.2025, €/т | 12.08.2026, €/т | Годишна база, % | Седмична база, % |
| хлебна пшеница | 178 | 182 | +2,0 | 0,0 |
| фуражна пшеница | 171 | 171 | +0,1 | −0,6 |
| ечемик | 165 | 167 | +1,1 | +0,6 |
| царевица | 190 | 188 | −1,2 | 0,0 |
| слънчоглед | 470 | 499 | +6,2 | +0,2 |
| рапица | 442 | 480 | +8,7 | −0,2 |
Средни изкупни цени по средноседмични данни на САПИ ЕООД, обработени от МЗХ (бюлетин № 19/2026), евро/тон без ДДС.
Пшеницата, ечемикът и царевицата се движат в тесни граници — между минус 1,2 и плюс 2 на сто на годишна база. При рекордна реколта това означава, че по-голямото количество не е донесло по-висока цена на килограма. Годишно поскъпване има само при слънчогледа (плюс 6,2 на сто) и рапицата (плюс 8,7) — двете култури, чиято цена се определя от маслобойните и от световния пазар на олио, а не от местната жътва. При цените на едро на тържищата най-голямото увеличение е при картофите — плюс 28,6 на сто на годишна база — и при зелето, плюс 19,6. Поевтиняват прасковите (минус 36,5), ябълките (минус 12,1) и доматите (минус 5,3).
Какво ще се изясни до края на септември?
Три срока предстоят. На 31 август завършва пазарната 2025/26 година при слънчогледа и царевицата — тогава ще станат известни годишните числа за търговията и окончателният размер на превишението на вноса. През септември НСИ ще публикува първите данни за износа на пшеница от новата реколта за юли и август — те ще покажат с какъв темп започва реализацията на 7,4-те милиона тона. И през есента ще се види как действа турската тарифна квота, за която редакцията писа: условието изкупуването на местно семе между юли и ноември да дава предимство при разпределянето ѝ важи точно за месеците, в които българските стопани продават своята реколта.
