„Няма хора за работа.“ „Няма работа.“ Чуваме и двете почти всеки ден. Но как е възможно и двете да са верни едновременно?
В Русе предприятията търсят хора и не могат да ги намерят. В същото време по официални данни на Бюрото по труда през август има 2 589 регистрирани безработни, от които 1 231 са над 50 години, а 787 са с работническа професия. 65,8% са се регистрирали като безработни повече от два пъти. DBT-Ruse-08 2026.pdf
И в същия този Русе в края на август остават 319 незаети работни места на първичния пазар. DBT-Ruse-08 2026.pdf
Това е проблемът, който БАТОК иска да постави на масата: къде се къса връзката между човека без работа и работодателя, който търси човек? Това становище изрази пред Акцент.БГ Миглена Ангелова, регионален представител за Русе на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/член на УС на БАТОК и собственик на шивашка фирма в Русе.
През последните години в Русе затвориха или намалиха дейността си предприятия и освободиха хора с професия и дългогодишен опит. А работодателите наблюдаваме нещо тревожно – част от тези хора се връщат на пазара на труда едва след като изчерпят периода, в който получават обезщетение за безработица.
Нека бъдем ясни – човек, който е останал без работа, трябва да бъде защитен. Човек, който е болен, трябва да получи болничен. Това е смисълът на социалната държава.
Но трябва да говорим и за другата страна.
Кой плаща тази сметка?
Плащат я работещите хора и коректните предприятия чрез своите данъци и осигуровки. От осигурителната система се плащат обезщетенията за безработица и болничните. Затова не е справедливо спрямо хората, които всяка сутрин отиват на работа и се осигуряват, да допускаме други да работят в сивата икономика и едновременно да използват системата.
Това не означава да подозираме всеки безработен или всеки болен. Означава да има контрол и системата да различава човека, който действително има нужда от помощ, от злоупотребата с нея.
Имаме въпроси и за какво харчим публичните средства за преквалификация
Част от освободените работници са над 50 години и имат десетилетия практически опит. И вместо този опит да бъде надграден за съвременната индустрия, виждаме обучения за офис дейности и обща дигитализация.
Но обучаваме ли тези хора за работа, която действително ги чака след курса?
Това става още по-важно с навлизането на изкуствения интелект. Част от рутинните офис и административни дейности вече се автоматизират. Затова преквалификацията трябва да следва реалната икономика на Русе – технически професии, производство, автоматизирани машини, логистика, контрол на качеството и практически дигитални умения.
Има и един съвсем ежедневен проблем – транспортът.
Може да има човек без работа на 20–30 километра от Русе и предприятие, което търси точно такъв човек. Но ако няма удобен транспорт за първа или втора смяна или пътуването изяжда значителна част от заплатата, на практика това работно място е недостъпно.
Затова БАТОК настоява за реална подкрепа за служебен транспорт и трудова мобилност, особено между малките населени места и индустриалните зони.
И чак когато сме използвали този ресурс, можем убедително да кажем, че няма хора и трябва да ги търсим извън България. Когато това действително е необходимо, процедурите за работници от трети държави трябва да бъдат по-бързи и предвидими.
Паралелно трябва да помогнем и на предприятията да се променят. Разходите за труд и енергия растат, а конкуренцията е глобална. Автоматизацията, роботизацията и дигитализацията вече не са лукс, а условие производството да остане в България.
И всичко това опира до един основен въпрос – кой свързва системата?
Бюрото по труда знае кой е безработен и какви свободни места има. НОИ администрира обезщетенията. Държавата плаща за обучения и преквалификация. Училищата обучават бъдещите кадри. Работодателите казват от какви хора имат нужда.
Тези институции трябва да си говорят.
И успехът не трябва да се измерва само с това колко души сме регистрирали, колко курса сме провели или колко пари сме усвоили.
Нека го измерваме с един много по-прост показател: колко хора сме върнали трайно на работа.
Защото работещите хора и работещите предприятия издържат системата. Колкото повече хора върнем в официалната икономика, толкова повече средства ще има и за пенсионерите, болните, безработните и всички, които действително се нуждаят от подкрепа.
Това е големият въпрос за БАТОК и за Русе – не просто има ли работа и има ли хора, а защо толкова често не успяваме да срещнем едните с другите.
Фирмите от текстилната, шивашката и кожарската индустрия са в изключително трудно положение. Предприятията в сектора са изправени пред нарастващи разходи, остър недостиг на работна сила, силен конкурентен натиск и затруднен достъп до пазари и поръчки.
Все повече фирми ограничават дейността си, съкращават персонал, а част от тях преустановяват производство или затварят. Това гласи позиция на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК), изпратена до премиера, министри и парламента.
От асоциацията настояват за срещи с министерства и институции, съобразно техните ресорни компетенции, на които да бъдат обсъдени проблемите на бранша. Недостигът на кадри е едно от най-сериозните предизвикателства. Необходимо е по-добро взаимодействие между работодателите и службите по заетостта, както и повече възможности за субсидирана заетост, обучение, наставничество и трудова мобилност, смятат от БАТОК.
Според бранша процедурите за наемане на работници от държави извън ЕС трябва да бъдат по-бързи, ясни и предвидими, а при необходимост да се предприемат и нормативни промени.
