Никога не сме давали и няма да дадем съгласие минималната работна заплата да е 50% от основната средна, мерена през регистрите на заетостта. Това каза пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров на излизане от сградата на Министерството на финансите, където се състоя среща между представители на правителството, синдикатите и работодателите относно механизма за МРЗ.
По думите му на този етап съгласие има по отношение на критериите, които съвпадат в директивата за адекватни минимални заплати в ЕС и Конвенция 131 на Международната организация на труда.
Най-вероятно ще говорим за индикатори през 2027 г. – ръст на индекса на малката потребителска кошница вместо на издръжката на живота, посочи Димитров. Той каза, че вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев и председателят на Националния статистически институт (НСИ) доц. д-р Атанас Атанасов са дали съгласие за това да бъде възложено на НСИ за 2027 г. да разработи национална издръжка на живота.
Димитров обясни, че вторият, обсъден със социалните партньори индикатор, е този, който касае общото равнище на работните заплати в страната. По думите му най-вероятно той ще се измерва през медианната заплата и нейния ръст. Третият индикатор е за ръста на средната годишна брутна заплата, а четвъртият дългосрочният ръст на производителността на труда.
Президентът на КНСБ не очаква МРЗ да остане в сегашния си размер 620,20 евро. Смятам, че правителството ще намери начин да стигне до по-високи нива, каза той. Моите очаквания са да е между 670-680 евро, добави Димитров.
Преди дни вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обяви, че до края на септември трябва да бъде определен размерът на МРЗ.
Очаква се в понеделник разговорите да продължат.
