Онлайн хазартът промени значително начина, по който се развива хазартната зависимост. Днес човек може да залага денонощно през телефона си, сам и незабелязано, без да напуска дома и без близките му да виждат непосредствени признаци за случващото се.
Това споделя експертът в областта на лечението на зависимостите Светлана Йорданова. Повече от 20 години работи в тази сфера и за нея това е обществена кауза, професионална мисия и лична отговорност.
Кариерата ѝ започва през 2004 г. с участие в кампании за превенция на употребата на наркотици сред младите хора. Между 2015 и 2017 г. заема длъжността секретар на Националния съвет по наркотични вещества, а в периода 2017–2021 г. е заместник-министър на здравеопазването с ресор, в който е включено „Зависимости, обществено и психично здраве“.
От 2021 г. Светлана Йорданова е управител на фондация „За Един Чист Живот“ – организация, която прилага специализирана терапевтична програма, изградена върху цялостния модел „Минесота“. Екипът на фондацията е обучен от Полската асоциация на терапевтите по зависимости и работи чрез интензивна индивидуална и групова терапия, задължително включване на семейството и дългосрочна поддържаща грижа след приключване на основната програма.
На близките на хората с хазартна зависимост Йорданова обяснява, че хазартната зависимост е официално признато психично разстройство и вид поведенческа зависимост. То споделя редица клинични и невробиологични механизми със зависимостите към алкохол и наркотици, макар че при него няма прием на външно психоактивно вещество.
„При хазарта се активира мозъчната система за възнаграждение, в която важна роля има допаминът. Той не е просто вещество на удоволствието, а участва в очакването, мотивацията и ученето. Постепенно мозъкът започва да реагира на сигналите, свързани с играта – телефона, рекламата, спортния мач, получаването на заплата или наличието на свободни средства – като особено значими. Самото им появяване може да отключи силен импулс за залагане“, обяснява специалистът.
Йорданова е категорична, че визуалната реклама на хазартни игри не бива да бъде толкова масово разпространена, особено когато достига до млади хора и до лица с повишена уязвимост.
„Особено силно въздействие има непредвидимостта на резултата. Човек не знае кога „може да удари печалбата“ и това поддържа в него силна емоция на очакването. Дори „почти печалбата“ може да бъде възприета не като загуба, а като знак, че успехът е близо. Така в него се подхранва мисълта: „Този път бях на косъм, да малко не ми стигна, следващия път ще спечеля“, казва Светлана Йорданова.
От над две десетилетия опит в работата със зависимости тя познава добре начина, по който се развива пристрастяването. В началото човек си казва: „Искам просто да поиграя“. След време мисълта се променя в: „Трябва да играя“. В крайната фаза вече се появява усещането: „Не мога да спра“.
За зависим човек постепенно все повече житейски ситуации се превръщат в повод за залагане. Човек може да играе, когато е напрегнат, самотен, отегчен, ядосан или дори когато се чувства добре. Хазартът вече не служи само за търсене на печалба, а започва да изпълнява функцията на средство за регулиране на емоциите.
„Много рядко се срещат зависими единствено от физически казина. В повечето случаи зависимостта е свързана с онлайн хазарта. При някои хора звуци, изображения, реклами или ситуации, свързани с предишното залагане, могат да се превърнат в отключващи тригери - стимули. Човек може да се прибере у дома, да се затвори в банята и да извади телефона си, за да започне да играе. Приложенията са на един клик разстояние и осигуряват незабавен достъп до залагането“, посочва Йорданова.
С развитието на зависимостта се нарушават оценката на риска, контрол върху поведението и способността да се отлага удоволствието. Човекът започва да предпочита възможната награда сега и веднага, пренебрегвайки напълно отрицателни последствия, които могат да им се случат в бъдещето.
„Често пациентите заявяват, че искат да се лекуват, но при възможност на нова игра, получаването на пари или силен емоционален импулс мотивацията им изчезва. Системата за контрол е сериозно нарушена и това е един от основните признаци на зависимостта.
Някои пациенти описват състоянието, в което понякога изпадат, като „бяло петно“. В тези моменти вниманието им се стеснява изцяло до силния порив за игра, губят представа за времето и действат сякаш на автопилот. Впоследствие трудно могат да обяснят как са стигнали до това поведение, а понякога съобщават и за липса на спомени за отделни моменти“, разказва бившият заместник-министър на здравеопазването.
При част от хората с тежко хазартно разстройство финансовият натиск може да доведе до заеми, присвояване на служебни средства, измами или други действия, които преди развитието на зависимостта биха били несъвместими с техните ценности.
Характерен механизъм е така нареченото „гонене на загубите“. Зависимият си казва: „Ще взема тези пари, ще ги завъртя, ще си върна загубите, ще спечеля и ще ги възстановя веднага“. В действителност това почти винаги води до нови и още по-големи загуби.
От практиката си Светлана Йорданова познава и множество тежки случаи. Някои пациенти са използвали служебни или поверени средства, други са насочвали получени комисиони, капаро или заеми директно към хазарт. След това са били принудени да прикриват случилото се и да търсят нови средства, за да покрият предишните загуби.
„Имахме случай на жена около 60-годишна възраст, която никога преди това не беше залагала. След като разбрала, че близък човек е спечелил значителна сума, проявила любопитство и започнала да играе. За сравнително кратък период развила тежка зависимост и загубила стотици хиляди левове. Този пример показва, че хазартната зависимост може да се развие и при човек без предишна история на залагане“, разказва Йорданова.
Хазартната зависимост няма пряка връзка с интелекта, образованието или професионалния статус, както и не се развива само на млади години.
„В нашата практика виждаме хора с различни професии, образование и обществено положение. Човек може да бъде магистрат, спортист, лекар, предприемач, да има няколко висши образования или изобщо да няма висше образование и въпреки това да развие хазартно разстройство. Убеждението, че само наивните или необразованите хора попадат в този капан, е невярно“, подчертава специалистът.
Тя напомня, че хазартните оператори работят по икономически модел, при който в дългосрочен план финансовото предимство е на страната на организатора, а не на играещия.
Убеждението, че човек може системно да печели или да възстанови загубите си чрез още залози, е едно от характерните мисловни изкривявания при зависимостта.
Освен с интензивно лечение, екипът на Светлана Йорданова се занимава и с дългосрочно проследяване и подкрепа на пациентите след приключване на основната терапевтична програма.
Едно от най-важните послания към семействата е да не поемат автоматично изплащането на дълговете, натрупани от зависимия.
„От страх, срам или чувство за вина близките често погасяват кредитите и прикриват последствията. Те го правят с намерение да помогнат, но така неволно отлагат момента, в който зависимият ще се изправи пред проблема и ще потърси лечение. Семейството не е страничен наблюдател. То също има нужда от професионална подкрепа, за да разбере как да помага, без да поддържа зависимото поведение“, обяснява Йорданова.
Според нея срамът пред роднини, съседи и работодатели, страхът от заплахи и натиск от кредитори и чувството за вина често водят до решения, които временно потушават кризата, но не променят зависимостта, а точно обратното – спомага за нейното задълбочаване.
„Самото погасяване на кредитите не лекува хазартното разстройство. Ако не се промени зависимото поведение, много често след период на привидно спокойствие се натрупват нови дългове. Семейството си мисли, че една или две години всичко е било наред, но в действителност човекът може да е продължил да залага скрито, докато отново стигне до финансова невъзможност да изплаща загуите си“, посочва специалистът.
При тежка зависимост самостоятелното прекъсване става изключително трудно и е необходима специализирана помощ.
Йорданова обръща сериозно внимание на близките, че интензивността на лечението трябва да бъде съобразена с тежестта на проблема.
„При част от хората амбулаторната терапия е достатъчна, особено когато зависимостта е разпозната рано, пациентът има силна мотивация за промяна и се намира в подкрепяща среда. При тежка зависимост, многократни рецидиви, липса на контрол върху парите или висок риск често е необходима интензивна терапевтична програма в защитена среда“, обяснява тя.
По думите ѝ посещаването на психолог веднъж седмично може да бъде ефективно при лека или умерена тежест, когато човек реално участва в процеса, ограничи достъпа си до хазарт и следва конкретен терапевтичен план.
„Формалното посещаване на психолог, докато залагането продължава скрито, не е равнозначно на лечение. Понякога човек ходи на срещите само за да успокои семейството, а след време казва: „Направих каквото искахте, но нямаше резултат“. Това може допълнително да обезсили мотивацията за истинска промяна и да създаде усещане, че никаква специализирана помощ няма да помогне“, предупреждава Йорданова.
Психиката е изключително сложна система и трайната промяна изисква време. Смяната на града или държавата сама по себе си рядко решава проблема, особено ако човекът е зависим към онлайн залаганията.
„Мотивацията невинаги е напълно изградена още в началото. Тя може да бъде колеблива и да се развива в хода на лечението. Важното е човекът постепенно да започне да участва активно и да поеме отговорност за възстановяването си“, казва специалистът.
В работата на фондация „За Един Чист Живот“ сериозно внимание се отделя на консултирането на близките.
„Дори зависимият да е обещал, че никога повече няма да вземе кредит, родителите трябва ясно да заявят, че не носят отговорност за заемите на своето пълнолетно дете. Границата не означава отхвърляне. Тя означава следното: „Обичаме те, ще те подкрепим да се лекуваш, но няма да финансираме зависимостта ти и да прикриваме последствията“, обяснява Йорданова.
След като възможностите за заеми от близки, приятели, колеги и роднини се изчерпят, много зависими се насочват към бързи кредити, а в някои случаи и към лихварите.
„В практиката ни често виждаме връзка между хазартната зависимост, многократното ползване на бързи кредити и последващия натиск върху семейството. Лесният достъп до нов заем може да удължи цикъла на залагане и гонене на загубите, особено когато не се отчита общата задлъжнялост и реалната възможност за погасяване“, посочва експертът.
По думите ѝ при натрупване на множество задължения семействата нерядко са подложени на постоянни телефонни обаждания, съобщения, посещения и психологически натиск. Това засилва страха и подтиква близките отново да погасят дълга.
Липсата на видими физически белези допълнително затруднява семейството. При хазартната зависимост няма миризма, видима интоксикация или задължително влошаване на външния вид. Човек може дълго да изглежда работоспособен и социално адаптиран.
„Зависимият може да дойде при родителите си, да се самосъжалява, да дава обещания или да казва, че не вижда изход. Чрез отчаяние, обещания или заплахи той може да оказва силен емоционален натиск върху близките – понякога съзнателно, а понякога като автоматичен модел, чрез който се опитва да избегне последствията“, обяснява Йорданова.
Тя подчертава, че всяка заплаха за самоубийство трябва да бъде приемана сериозно и да доведе до незабавна психиатрична оценка, а не до автоматично изплащане на поредния дълг.
Средата, в която живеят тези семейства, често е толкова болезнена и изтощителна, че възстановяване е необходимо не само за зависимия, но и за неговите близки. Затова при започване на лечение паралелно трябва да започне и работа със семейството.
Според Светлана Йорданова ефективната намеса включва три основни стъпки.
Първата е семейството да прекъсне участието си в поддържането на зависимостта и да насочи човека към специализирана помощ.
„Не е необходимо мотивацията му още в първия ден да бъде идеална. Тя може да бъде изграждана чрез терапевтична работа. Близките обаче трябва да бъдат обучени как да поставят ясни граници и спокойно да заявят, че отговорността за лечението е на самия зависим, а тяхната роля е да подкрепят възстановяването, а не да погасяват задълженията му“, казва Йорданова.
Втората стъпка е изборът на подходяща интензивност на лечението.
„При тежките случаи е необходима структурирана и защитена среда, която временно прекъсва достъпа до залагане и позволява всекидневна терапевтична работа. В нашата програма основният интензивен етап продължава три месеца, при по-тежките случаи препоръчваме този период да бъде удължен. Включва повече от осем часа дневно индивидуална и групова психотерапевтична работа. Паралелно близките преминават през семейна терапия по съзависимост, за да не се възстановят след лечението старите им начини на комуникация“, разказва управителят на фондацията.
Третата стъпка е поддържането на продължителна терапевтична грижа след основната програма.
Във фондация „За Един Чист Живот“ пациентите получават възможност за безплатни ежеседмични срещи и поддържаща терапия в продължение на 2 години след приключване на интензивното лечение.
„Зависимостта не приключва в деня, в който човек спре да залага или напусне терапевтичната програма. Зависимият трябва да се научи да разпознава рисковите ситуации, да управлява импулсите си, да възстанови доверието и да изгради различен начин на живот“, посочва Йорданова.
Съществуват и групи на анонимните хазартно зависими, които могат да бъдат важна част от възстановяването.
„Винаги препоръчвам на хората да потърсят и групи за взаимопомощ. Там могат да получат подкрепа и да чуят опита на други хора във възстановяване. За много пациенти това е ценна среда, която намалява усещането за изолация и им показва, че промяната е възможна“, насочва специалистът.
В разбирането на зависимостта Светлана Йорданова се опира и на подхода, който насочва вниманието не само към самото поведение, но и към болката, дефицита или емоционалната потребност, която човек се опитва да регулира чрез него.
„Не е достатъчно само да попитаме защо човек залага. Трябва да разберем какво се опитва да получи чрез играта – бягство от реалността, свалянето на тревожността, облекчение от самотата, усещане за значимост и т.н. Ако не се работи върху вътрешните причини, рискът от връщане към зависимото поведение остава висок“, казва тя.
През първия период след лечението човек трябва да избягва местата, приложенията, рекламите и ситуациите, които силно го свързват с хазарта. Това обаче не означава да се изолира и да живее в постоянен страх.
„Възстановяването не се изчерпва с въздържанието от залагане. Човек трябва постепенно да възстанови способността си да получава удовлетворение от отношенията, работата, движението, интересите и реалните постижения. Всеки ден без залагане е важен, но истинската промяна настъпва, когато животът отново придобие смисъл извън играта. Ако не бъде изграден нов и удовлетворяващ начин на живот, старите навици могат отново да го върнат към зависимостта“, казва в заключение Светлана Йорданова.
