Д-р Халваджан: Иновативен начин на протезиране на тазобедрени стави изправя пациентите час след интервенцията

---

Важно е пациентът да усети доверие у лекаря и когато това се случи, 80 процента от операцията е успешна, твърди известният ортопед

   Д-р Роберт Халваджан- ортопед- травматолог, завеждащ отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ Авис Медика, Плевен

   Завършва е медицина в Медицински университет Плевен, през 1998 година. След това работи в клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Плевен, до 2007 година. От септември 2007 година досега работи в болница „Авис Медика“, като към момента е завеждащ отделението по ортопедия и травматология. Участвал е в множество курсове, конгреси и специализации в България, Италия, Швейцария, Австрия, Хърватия, Сърбия, Белгия и Германия. Владее отлично английски и италиански език и членува в редица престижни медицински организации.

    С д-р Роберт ХАЛВАДЖАН разговаря Румен НИКОЛАЕВ

 Д-р Халваджан, предполагам, че не ползвате и не разчитате на маркетингови проучвания относно пациентския интерес към работата Ви. Със сигурност мрежовия маркетинг /от уста на уста/ работи достатъчно успешно за Вас. Става ясно, че вече цяла колония русенци Ви се доверяват и идват да се оперират именно при Вас.

• В практиката си никога не съм се стремял да се рекламирам, за да се позиционирам добре на пазара. Винаги съм се стремял чрез работата си да свърша това, което е полезно за пациента. Всичко е свързано с много труд от моя страна и от страна на екипа, за да има добро отношение към пациента и пациентът да е доволен.

     Смисълът на нашата работа е да се направи всичко необходимо пациентът да се почувства по-добре.  Кредото ми, това, което ме е водило през живота ми, е да погледнеш през очите на пациента. Успееш ли да видиш това, което той очаква, всичко оттам нататък се получава.

   Много е важен моментът, в който пациентът идва с болката си, с проблема си при съответния лекар и той след като го усети и разбере, трябва да положи максимални усилия, за да реши този проблем. Важно е пациентът да усети доверие у лекаря и когато това се случи, 80 процента от операцията е успешна.

   Д-р Халваджан, все повече хора коментират, че познават познати или близки, които имат изкуствена колянна или тазобедрена става. При Вас отчита ли се увеличение на пациенти с такива заболявания?

• Аз нямам наблюдения да има сериозно увеличение, а колкото до дисковите хернии нямам отношение, имам до диагностиката, но не и с оперативната намеса- неврохирурзите обикновено правят това.

 Наблюденията ми през последните 6 години са, че ковид пандемията оказа своето влияние масово върху патологията на костната система- увеличен процес на асептични некрози на тазобедрените стави, в колянните стави- всичко свързано с нарушаване на храненето на костната система.

 Вероятно в следващите години ще разберем при по-голям процент от случаите с тези заболявания, а и от статистиката ще излезе, че имаме проблем след тази ковид пандемия. Пациентът понякога идва със заболяване на много късен етап, на който едва ли можем да помогнем просто така и се налага оперативна намеса. 

Четем, че вече прилагате иновативни методи, което са щадящи пациента. Споделете нещо повече за това, което сте правили с екипа или с ваши колеги от Швейцария.

• В нашето отделение през последните 3-4 години започнахме протезиране на тазобедрени стави с много малък разрез по предното лице на бедрото- интермускулен и интерневрален достъп- без нарушаване на целостта на мускулатурата и нервацията на зоната.

   През много малък разрез поставяме тазобедрена ендопротеза и пациентът се изправя след първия час от операцията.

 В края на октомври нашето отделение ще има първи доклад на националния ортопедичен форум в Боровец. Определено сме горди с постиженията си.Направихме едно сериозно обучение с швейцарски специалисти на място и в компанията, имаше гостуващи оператори от Белгия и Швейцария. Направихме целия пакет от т.н. крива на обучение, спазвайки всички стъпки и процедури.Тази т.н. крива на обучение изисква време, усилия, инвестиции от страна на  лекарите като обучения, знания и практика.

 Вече извършвате ли такива операции?

• Вече имаме за три години оперирани 120 пациенти, но се налагат  много строги индикации. Зависи от анатомията на пациента, костната му система, физическото му състояние...

Ще се разширява ли този начин на опериране?

Разбира се. Разширяваме индикацията на пациентите и все повече от тях ще могат да се възползват от този съвременен начин на интервенция. Вярно е, пациентите силно се впечатляват, а и за нас е много важно те да се върнат много рано в тяхната нормална социална среда.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Авис медика, Сърце и мозък, сигурно има и други болници в Плевен, където работят добри специалисти. Конкуренцията добре ли се отразява на работата и на развитието Ви?

• Винаги е добре да има конкуренция, стига да е лоялна. За жалост тя никога не е лоялна. Но нас ни интересува единствено да си свършим работата, да сме честни с пациентите.Винаги когато сме честни, пациентът го разбира. Ако има някаква лъжа към пацииента и той я усети, той повече никога няма да ни потърси, а и огорчението със сигурност ще го сподели не само на едно място.

   Как се насочихте към медицината?

• Не съм потомствен лекар.  Просто се насочих към хуманитарните науки. Още в 8-ми клас се появи любовта ми към биологията, а анатомията беше доминираща в решението ми да се насоча към нея. От малък проявавах интерес именно към анатомията, посещавах дисекционни, анатомични зали, интересуваше ме всичко, свързано с тялото, с органите и с техните функции.

Истината е, че най-вече към медиицината ме насочи желанието да помогнеш на пациента- независимо от специалността. Да направиш така, че да върнеш пациента към нормалния му начин на живот- да не е свързан с болници, с болка и със страдание.

А ортопедията как се появи?

  Когато защитих моята дисертация, до мен беше човекът, който ще остане в сърцето ми, е проф. Аспарухов. Бях в трети курс студент по медицина, когато той ме покани при него да видим дали ще ми хареса ортопедията. Вярно е, че играем с чука и с длетото като дърводелци, но има и много творчество. Професор Аспарухов е човекът, който ме увлече, с когото е свързано моето развитие.

Първо започнах с артроскопията, всъщност тя е моята любов- безкръвните операции, мини инвазивните.

   Проф. Аспарухов е човекът, който е моят ментор и е хубаво всеки да не го забравя, защото все едно е дърво без корен.

Всеки един, който прояви интерес към това интервю ще попита – какви мерки може да се вземат, за да не се стига до операция?

Винаги съм казвал, че когато мерките са свързани с по- сериозни проблеми, идва момент, в който нищо не може да се предотврати. Разбирам- никой не иска да бъде опериран. И аз съм бил пациент, т.е. от другата страна и зная какво е.  Когато има наследствени фактори, нищо не може да се направи.

   Пациентът може да промени начина на живот, хранене, движение, сваляне на килограми. Много пациенти идват и искат с едно хапче да им решиш проблема- няма как да стане Пациентът е този, който трябва да мисли и да знае, че нещата са комплексни. Необходимо е да промени начина си и стил на живот.

И накрая - да излезем извън сериозните теми, които дискутирахме. Дано не изглежда малко глупав въпросът, но Вие сладко обичате ли?

• /Усмихва се.../ Нашият род Халваджан е свързан с дядо ми. На времето е имал сладкарска фабрика в Плевен, много известна. Баща ми като студент се е издържал с продажба на сироп /по-възрастните хора си спомнят, че из цяла България имаше сиропчийници/, където се предлагаха истински сиропи от малини, от череши. Дядо ми беше голям сладкар, но национализацията прекъсна този бизнес. Но да, имаме големи традиции и ... /смее се/- обичаме сладко.