Г-н Калфин, премиерът Радев дойде на власт с обещание да промени модела на управление. След първите 100 дни на правителството виждате ли заявка за смяна на модела или само за смяна на хората, които го управляват?
Да обещаеш промяна на модела е амбициозна заявка. Моделът "Борисов-Пеевски" беше известен с корупцията, която беше нагла и в някои случаи демонстративно неглижираше общественото мнение. Ако целта е да се смени точно този модел, хубаво е това да се заяви. А не да се смени Борисов и Пеевски с някой друг, примерно с Иванов и Петров. Обществото трябва да види, че има справедливост. Не трябва да се появяват нелицеприятните продукти на съдебната система като Пепи Еврото и Нотариуса.
Но в интерес на истината не можем да очакваме, че за 100 дни това нещо ще се получи. Има нужда от промяна в законодателството, а и други неща. Обаче с лозунги само няма да стане. Премиерът Радев е много добър на лозунгите. Това му е старо качество. Той обича да казва – да спре войната в Украйна, да живеем в мир, да се преборим с корупцията...
Да сме богати всички...
Да сме богати, щастливи и здрави. При тези хубави коледни пожелания, когато си премиер, носиш отговорност това да се случи. Тази отговорност не я виждаме. Засега правителството се държи като служебно правителство, което работи с къс мандат, гаси пожари и приема набързо бюджет. Опитва се да спаси фондовете от ЕС. Това са все неща, които би трябвало да се направят. На мен ми липсват идеите за дългосрочните промени.
Между другото четох интервюто на правосъдния министър, което беше прилично. Там виждам някакви идеи за реформа, без да съм експерт по темата. В останалите ресори се говорят разни неща. Някой път тези неща са изключително неуместни, после се оправдават защо са ги казали.
Има гласове, които открито говорят, че някои лобита в "Прогресивна България" се опитват да приватизират старите мрежи на Борисов и Пеевски. Вие като страничен наблюдател виждате ли подобни процеси?
Аз не ги познавам тези лобита, но предполагам, че това нещо се случва. Въпросът е дали ще могат да ги вземат тези контакти и да пренастроят тези мрежи, да работят за други хора или няма да могат. Не изключвам Борисов и Пеевски да са заели отбранителна позиция, в която да изчакат известно време и след това да се опитат да върнат същия модел. Ще видим.
Някои впечатляващи събития за тези 100 дни – рекорден бюджетен дефицит от 5.7% и опит за налагане на контрол върху цените. Какво казват тези неща за правителството?
Бюджетът е за пет месеца. Не бих имал огромни очаквания към него. Този бюджет с 5-те процента дефицит очевидно изкарва на светло неща, които по различни начини бяха скрити от предишни управления. Между другото очаквам реалният дефицит да е доста по-нисък, защото не очаквам правителството да успее да похарчи парите за инвестиции, въпреки че това ще означава загуба на европейски средства. За мен е много по-важен бюджетът за 2027 година, който ще се внесе октомври. Тук вече трябва да има дългосрочни политики.
Според вас е рано да се стряскаме.
Рано е да се каже въобще нещо за бюджета. Проблемът е, че правителството демонстрира покъртителен начин за общуване с обществеността. Всъщност по бюджета говори само опозицията. Правителството не каза много.
Второ, контролът върху цените. Звучи много хубаво, но на практика не може да се случи. Видяхме го и покрай смяната на правителствата. Това, от което се опасяваха много хора с приемането на еврото, се случи. Много хора злоупотребиха. Много търговци директно си обърнаха цените в евро. Никой не беше в състояние да ги спре.
Има една разумна идея, която не я чувам от това правителство. България е държавата в Европа, в която най-много се плаща в брой. Дори на публични места човек с банкова карта не може да си плати. Трябва да теглиш пари и да ги раздаваш в брой, което е ненормална история. Това не е свързано само с укриване на обороти. Знам от малки търговци, че основният проблем за тях е във високите такси на банките за обслужване на ПОС терминалите. Ето тук може да се намеси правителството. Ако искаме икономика на светло, това огромно количество пари, което се върти в брой, трябва по някакъв начин да се ограничи.
Едно от опасенията е, че ако правителството наистина тръгне към нулев дефицит, това може да удари доходите на хората. Вярна ли е тази презумпция?
Зависи как се направи. Ако иска да го направи много бързо, ще удари доходите на всички и ще удари икономиката. Но ако го направи постепенно в рамките на 3-4 години, това нещо е абсолютно постижимо. Овладяването на инфлацията е изключително важно, защото това повишение на цените в България е абсурдно. То не се дължи само на петролните кризи. България има една от най-високите инфлации в ЕС.
Радев казва, че предишни правителства са се опитвали да постигнат икономически ръст чрез стимулиране на потреблението със заеми и раздаване на пари, но той щял агресивно да привлича инвестиции и директно да подкрепя българския бизнес. Случва ли се това?
И това е от рубриката на хубавите коледни пожелания. Аз не съм чул смислени идеи как това нещо ще се случи. Дайте ясен план как ще помогнете на бизнеса, как ще помогнете на малките предприятия, как ще помогнете на високотехнологичните предприятия, какъв профил на икономиката искаме. Цените на храните растат, защото в България изчезва производството на храни. Как ще стимулираш националното производство на храни? Тук-таме чуваме по някоя мярка, но отделни мерки няма да доведат до резултат. Има нужда от концепция по какъв начин държавата ще се управлява. Крайно време е тази концепция да бъде обявена.
Имаше някои много противоречиви заявки. Една от тях бе за замразяване на минималната работна заплата. Друга бе за орязване на майчинските. Това антикризисна мярка ли е или комуникационен провал?
Една от явните цели на този петмесечен бюджет е да намали разходите. Беше интересно да видим кой ще плати тази цена. Платиха я хората, които са с по-ниски доходи, което е много показателно. От друга страна мисля, че тук действително опозицията пресоли манджата. Това е временен бюджет за пет месеца. Ако следващата година не се повишат социални ставки и минималната заплата остане на нивото на тази година, тогава вече може да говорим за замразяване. Сега говоренето за замразяване на минималната заплата е пропагандна теза на опозицията, която говореше много повече от правителството.
Радев се яви на изборите по-скоро като ляв. А вие виждате ли някаква ясна социална политика, която той смята да реализира?
Радев никога не е казвал, че е ляв, но обра гласовете на левите, националистите и хората, които търсеха нещо ново, което да разтури предишния модел. Тепърва ще видим политическата му ориентация. За мен е много важно да видим към кое политическо семейство в Европа ще се включи Радев. Ако искаш да имаш глас в Европа, трябва да имаш приятели. Преди всеки Европейски съвет, в който участват премиерите, има така наречените политически семейни сбирки. Българският премиер не участва в такава сбирка. Трудно се намират приятели, ако си извън тези срещи.
100 дни мъгла.
И хубави пожелания. Но идва един момент, когато започваш да носиш отговорност. Очакванията трябва да се отплатят с някакви реални действия. Ако човек се вгледа в историята, всеки път, когато е имало абсолютно мнозинство в парламента, което може да прави кажи-речи каквото си иска, то не повтаря мандата. И се сменя тотално. Надявам се тези, които сега ни управляват, да вземат поука от тази работа, ако искат да се задържат малко по-дълго.
Има ли промяна във външнополитическия курс на България или това, което виждаме, са някакви жестове за радост на тукашните фенове на Русия?
Аз по-скоро не виждам промяна на външнополитическия курс, което за мен е проблем. Тук не става въпрос за общия курс, но става въпрос за извършване на много по-динамична външна политика. България очевидно няма да се превърне в Унгария и Радев няма да бъде Орбан, защото видяхме как свършва тая работа – изолация, ограничения и висока инфлация. Унгария дори ни задмина по обедняване на населението. Някои твърдят, че Орбан бил много добър управник. Ами не беше добър управник и мисля, че Радев няма да повтори това нещо. Няма и да опита да го направи.
Освен тези двама руски олигарси и руския патриарх, за които поискахме да излязат от санкционния лист по неясни причини, ние не сме спрели нито една европейска политика.
Коалицията на желаещите да помагат на Украйна обаче я напуснахме, което беше символно.
Какво значи Коалиция на желаещите? Това са едни държави, които се събират и говорят по какъв начин могат да окажат помощ. Тази помощ обаче се оказва главно чрез европейските институции. Аз обаче не разбрах защо излязохме от тази коалиция. Тези неща са противоречиви жестове, които са лоши за имиджа на България най-вече пред външната публика. В България ние сме свикнали да гледаме лавиране, но отвън хората искат ясна позиция. Има проблем, когато кажеш едновременно, че ние няма да помагаме на Украйна, но после казваш, че е хубаво другите да помагат, а ние после сме щели, защото сега нямаме пари. Това води и до тази смешна история с полските самолети МиГ-29, в която България беше вкарана.
Използваха ни като мюре.
Точно като мюре ни използваха поляците и това беше много видимо. Много унизителна беше тая работа за България. Разбирам, че му трябват самолетни части на Министерство на отбраната, но има други начини това да се случи. И накрая за награда получихме коментар от някакъв началник на отдел в руското външно министерство, който за пореден път изключително обидно се отнася към София. Това е унизително отношение към държавата ни. Ако някой не го разбира, то не е лошо да го разбере. Ако искаме да сме зависими от Москва и независими от Брюксел, някой трябва да го обясни. Но това да излиза някакъв нисък чиновник в Москва и да ни тупа по рамото и да ни казва: "Абе, вие сте много зависими от Брюксел". На мен лично ми е обидно това нещо.
Като говорим за външна политика, не очаквам някакви коренни промени. Това, което ми липсва от много предишни правителства, е активната външна политика. Ние може да бъдем силни на Балканите. Ето, ще дам за пример с президента Илияна Йотова, която обяви, че трябва да потърсим начин да намалим напрежението в Черно море. Чудесно! България, като го е казала това нещо, ще организира ли някаква дейност, някаква конференция, инициатива, нещо?
Другото е като пожеланията на премиера Радев да спре войната в Украйна с дипломатически средства. Ами добре, помогни ти да спре с дипломатически средства.
Ако трябва да се оценят първите 100 дни на правителството на Радев в основни направления като бюджет, социална политика и външна политика – кое е най-голямото му постижение и най-сериозният провал?
Най-голямото постижение е, че се опитва да запуши дупките, които бяха останали след безвластието през тези години, с бюджета и възстановяването на достъпа до европейски фондове. Това е краткосрочен ефект, който едно служебно правителство би трябвало да прави. Най-големият провал за мен е комуникационният. Ние не можем да разберем това правителство какво ще прави. Говори се с различни послания, което създава една какофония. Не можем да разберем накъде вървим.
