Какво превръща един горски пожар в екстремен? Възможен ли е подобен сценарий и в България? И какво трябва да се промени преди следващата искра да се превърне в бедствие? На тези въпроси отговаря доц. д-р Момчил Панайотов в новия материал на Климатека: Екстремните пожари са новата реалност. Готова ли е България?
Акценти:
• Екстремните пожари не са резултат само от случайно запалване, а от съчетание на горещини, суша, горими материали, релеф и начина, по който управляваме горите.
• Пожарите край Бордо показаха, че дори модерната техника, авиацията и добрата организация могат да се окажат недостатъчни, след като огънят премине в екстремна фаза.
• Планинските иглолистни гори в Южна и Югозападна България също могат да създадат условия за бързи и трудно контролируеми пожари.
• България е по-уязвима заради труднодостъпния терен, недостатъчно развитата горска пътна мрежа, липсата на специализирана авиация и недостатъчната подготовка и екипировка на част от хората на терен.
• Инвестициите в превенция, ранно откриване и управление на риска са многократно по-ефективни от възстановяването след големи пожари.
Доц. д-р Момчил Панайотов е преподавател в специалност „Дендрология“ в Лесотехническия университет. Занимава се активно с проучвания на планински гори, тяхната история и развитие, както и на влиянието на различни фактори върху процесите в горите – климатичното вариране и екстремните климатични прояви. Любимите му обекти за работа са старите гори на Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша.
Пожарите край Бордо поставят важни въпроси: ако подготвена държава като Франция не успява да овладее огнените стихии, готова ли е България за тях? До каква степен у нас има риск от подобни пожари и как новите реалности в климата и промяната на ползването на земите влияят на това? Отговорът минава не само през призмата на обичайния виновник – климатичните промени, но и през това как залесяваме, стопанисваме и защитаваме горите си. Текстът търси отговор доколко подобен сценарий е възможен и у нас и какво трябва да променим, преди следващата искра да се превърне в бедствие.
През месец юли 2026 г. Европа беше шокирана от развитието на няколко пожара в югозападна Франция и Испания. Докато за Испания и Португалия като че ли сме свикнали с новините за страховити пожари, районът на Бордо, свързван предимно с вино, изненада мнозина с мащаба на огнената стихия. Развитието на ситуацията е повод да погледнем малко по-дълбоко в причините и да направим аналогия с района на България.
Пожарите в Жиронд и Ландес в близост до Бордо избухнаха на 22 юли и се разраснаха изключително бързо. Те предизвикаха евакуацията на над 250 000 човека и загубата на къщите и имуществото на много хора. Според статистическите данни, равносметката е, че това е най-големият пожар във Франция след известния пожар в Ландес (същият регион) от 1949 г., който предизвиква изгарянето на около 50 000 хектара гори и загиването на 82 човека.
Сегашният пожар изпепели около 42 000 ха предимно борови гори на площ, която е около 4 пъти по-голяма от Париж. Беше много шокиращо за Франция, но и за цяла Европа, че въпреки изключително модерните средства за борба с пожари и напредъка от последното десетилетие, в крайна сметка щетите са близки до тези от пожара през 1949 г. За щастие – благодарение на навременните и добре проведени евакуации, нямаше цивилни жертви. Загинаха и бяха сериозно обгазени обаче пожарникари.
Все още причината за начало на пожара не е напълно изяснена. Според разследващите органи началното запалване вероятно е предизвикано от работници, които са разчиствали машинно храсти в близост до високоволтов далекопровод. Това не е изненада предвид факта, че близо 90% от пожарите се считат за предизвикани от хора, често поради небрежност.
Но за разрастването на огъня много по-важна е комбинацията от метеорологична обстановка, наличието на горими материали и релеф, като първите две се оказаха критично важни в случая.
През юни и юли Западна Европа беше обхваната от няколко поредни много горещи вълни с температури, достигащи до 40 °C. На редица места дори бяха счупени местните рекорди. На 23 юни във Франция е измерена температура от 43°C, а в гр. Бордо – 42.1°C. Ситуацията продължи през целия юли и все още не се е успокоила. Според много изследователи тя е един от явните признаци за климатичните промени и вероятно показател за бъдещето, което може да се очаква.
Тези условия доведоха до изсъхване на тревна растителност, храсти, листа на земята и по-важното – много ниска влажност, което е ключово за развитие на пожарите.
Но най-критичният фактор е растителната покривка – основна част от наличните горими материали. Районът западно и югозападно от Бордо е гъсто залесен с много големи по площ гори от морски бор (Pinus pinaster). Заедно с производството на вино, те са гръбнакът на локалната икономика и обхващат над 10 000 кв. км.
Изкуственото създаване на тези гори започва в средата на XIX век , с цел пресушаване на блатата, намаляване на маларията и овладяване на движението на дюните. Залесяванията са изпълнили успешно тези цели и са осигурили сериозен поминък.
Но подобни обширни борови гори са кошмарът на пожарникарите. Поради високото съдържание на смола и терпени в листата (иглиците), шишарките и дървесината на боровете, те са изключително лесно запалими и горят с висока температура.
Запалването лесно се пренася от повърхността към короните и пожарът се преобразува в т.нар. върхов пожар (crown fire). Такива огнени стихии се характеризират със силно непредвидимо поведение и възможност за много бързо разпространение и разрастване.
Това от своя страна може да доведе до така наречените „екстремни пожари“. При тях скоростта на разпространение често надхвърля 50 метра за минута, като има много висока температура на горене и прехвърляне на горящи материали, често на над 1 км от активния фронт на горене. Типично за тях е, че създават локални климатични условия, „пожарни облаци“, а понякога и огнени торнада.
Най-опустошителното торнадо е регистрирано в Калифорния при пожар до град Рединг през 2018 г. – Carr fire. Ветровете са достигнали 230 км/ч с температури до 1500°C.
Логичният въпрос е защо при толкова висок пожарен риск районът около Бордо продължава да е покрит с огромни борови гори и защо не са предприети мерки за намаляване на риска.
Точно този въпрос зададохме и ние преди няколко години на местните специалисти по пожари по време на посещение на района в рамките на голям европейски проект за намаляване на риска от пожари (FIRE-RES).
Отговорът беше: „Заради бизнес и обществени интереси“. Високите печалби от дървесината, местните бизнеси, свързани с преработката ѝ, и привързаността на хората към красивите борови гори са надделели над предупрежденията на пожарникарите и оценката на реалния риск.
Самите пожарни специалисти и тогава не криеха притеснението си. Те ни демонстрираха своята добра тактика, която разчита много на равния терен и отличната пътна мрежа, подпомогнати от добра наземна и специализирана летателна техника. Показаха ни съвременни мобилни командни центрове, оборудвани с дронове за събиране и трансфер на информация, компютърен център за бърза обработка на данните, симулиране на развитието на пожара и насочване на тактиката за гасене.
И въпреки тази много сериозна подготовка признанието им беше, че ключовото е да не се допусне възникване на голям пожар, защото тогава нещата стават критични много бързо и усилията се пренасочват към спасяване на населени места и търсене на зони, в които пожарът може да се забави и евентуално да се атакува успешно.
Всъщност при огнената стихия през този юли видяхме развитието именно на този много лош сценарий. Независимо от огромните усилия – бързата първоначална атака, експресното изграждане на широки защитни просеки с тежки булдозери, пренасянето на големи количества вода, включително със селскостопанска техника, и мобилизирането на значителен брой специализирани самолети и хеликоптери за пожарогасене – пожарът бушува дни наред почти безконтролно.
Пожарът при Понор, снимка на Мартин Георгиев
Може ли това да се случи в България?
У нас битува вярването, че подобни пожари не са възможни за България. Те са нещо, за което трябва да се притесняват в Гърция, Турция, Испания. До голяма степен то е свързано с липсата на информация за подобни исторически събития и убеждението, че в планините ни е влажно и хладно и това не би позволило подобно горене.
Всъщност реалността е друга. В планините на Южна и Югозападна България има обширни и на места почти непрекъснати иглолистни гори.. Терените са стръмни, а това само по себе си е предпоставка за бързо разпространение на пожари. Допълнителен риск създават периодите със силни ветрове.
За съжаление през последните години горещите вълни в България стават все по-чести, по-продължителни и по-интензивни, като в отделни години създават условия, близки до тези, наблюдавани това лято в Западна Европа. Това вече не е хипотетичен риск – достатъчно е да си припомним големите пожари от последните години, за да видим, че и у нас могат да възникнат трудно овладяеми огнени стихии, които за кратко време изпепеляват хиляди хектари иглолистни гори.
На първо място е пожарът по западните склонове на Пирин от края на юли 2025 г. Той бушува седмици наред и засегна силно площ от над 4500 ха (45 000 декара). Това е най-големият ни горски пожар за последния век и напомняне за исторически известния Баталачки пожар над Велинград от края на XIX век, за който се счита, че е унищожил над 9000 ха гори.
Няколко други стихии се развиха в същия район през последното десетилетие, като част от тях бяха изключително бързи и погълнаха цели склонове за минути.Не бива да забравяме и пожара в Кресненското дефиле от лятото на 2017 г., при който много бързо бяха изгорени близо 15 000 декара гори, възстановяването на които все още не е приключило.
Почти всяка година пожари унищожават малкото останали гори в района на Сакар.
Не е необходимо да търсим примери далеч от България. През август 2023 г. в северозападна Гърция и непосредствено южно от българската граница бушува най-големият регистриран пожар в Европа според Европейската информационна система за горски пожари EFFIS.
Той изпепели над 73 000 ха (730 000 декара) гори в национален парк Дадия. Стихията отне живота на 21 човека, нанесе значителни щети в населени места и наложи евакуации, включително в района на гр. Александруполис. Тогава България имаше късмета, че ветровете духаха в обратна посока и сваляха пожара към морските райони.
