Новото правителство явно е решило да настъпи мотиката. Преди ден Министерският съвет прие промени, с които срокът за регистрация на завръщащи се сезонни работници от държави извън ЕС се съкращава от 10 на едва 3 работни дни.
Въпреки нееднократните ни предупреждения и официално входирано подробно становище срещу тoва безумие, предложено първоначално от служебния кабинет на Гюров.
Решението се представя като привеждане на България в съответствие с европейското право, но това е напълно подвеждащо.
Да, Европейската директива изисква улеснен режим за сезонни работници, които веднъж вече са получили разрешение. Не, никъде не изисква срокът да бъде толкова безумно кратък. Това е собствен политически избор на българското правителство.
На 27 май в становището ни от ЕКИП предупредихме Министерство на труда и социалната политика, че подобен срок е нереалистичен и рискува да превърне проверката на работодателите, договорите и условията на труд в чиста формалност.
Посочихме и нещо много очевидно - удвояването на издадените разрешителни само за една година сочи (по данни на АЗ) въобще не навежда на мисълта, че има „твърде бавна“ процедура“.
Освен това, лично съм търсил неведнъж, и не съм открил нито една държава в ЕС с толкова кратък срок за одобрение на работници от трети страни. Нито една.
Приетите промени включват и „децентрализация“ на проверките към регионалните бюра по труда, както и промяна на състава на Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност от който отпада изискването за участие на лица с висок държавен ранг.
По отношение на регионалните бюра по труда въобще не е ясно дали имат необходимия капацитет, за да се справят с новото натоварване. А Националният съвет е основният междуинституционален и консултативен орган към МТСП по въпросите на трудовата миграция.
Това значи, че имаме абдикация от политическа отговорност. Режимът за внос на работна ръка у нас и досега е разграден двор, който вече се превръща в кочина. Фирмите за „внос на работна ръка“ никнат като гъби защото няма никакъв контрол, никакъв лицензионен режим, а след изтичане на разрешителните няма никаква проактивна проверка от страна на държавата какво се случва с внесените работници.
Още по-притеснително е, че държавата ускорява процедурите, докато продължава да не публикува елементарна информация за резултатите от досегашната политика. Във връзка с тези промени МТСП и правителството така и не представиха сериозна оценка на потенциалното въздействие, особено що се касаят дългосрочните ефекти върху заплатите, производителността и икономическото развитие.
Правителството насляпо угажда на лобистките интереси на бизнеси, които вместо да търсят как да вдигнат качеството на своите продукти и услуги и да спомогнат икономиката на България, надуват печалбите си в неин дългосрочен ущърб.
За това ли беше избрана „Прогресивна България“ със самостоятелно мнозинство? За да продължи катастрофалните политики на предшествениците си в Министерски съвет?
Дълбоко разочароващо.
В обществото вече се надига много силно недоволство относно главоломно ескалиращият безконтролен и непрозрачен внос на евтин труд от трети страни. Ще става още по-силно.
