През последните 12 месеца се наблюдава слаб, но продължаващ и устойчив възходящ тренд на цените на стоките от малката потребителска кошница, довел до значителен кумулативен ръст от близо 9 процента.
Това показва наблюдението на основните стоки, което КНСБ започна точно преди година с ежемесечно изследване в над 600 малки и големи търговски обекта в 81 общини в страната.
Нашата цел беше да се повиши информираността, а регулаторните органи и институции да предприемат мерки и инциативи, които да послужат като превенция на спекулата, срещу необоснованото поскъпване и да се ограничат нелоялните търговски практики, за да се защитят потребителите и тяхната покупателна способност, обясни зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова при представянето днес, 30 юни, на данните от наблюдението на цените през този месец.
Изследването показва, че средната стойност на малката потребителска кошница през юни е 61,82 евро. Това е нарастване с 0,5% спрямо предходни месец май и 8,9% поскъпване спрямо юни миналата година.
През юни спрямо май по-значително поскъпване има на лимоните, свинския бут, картофите. Ако нарастването на малката потребителска кошница е с 0,5%, то усещането при домакинствата е за много по-висока инфлация, коментира Иванова. Това се дължи преди всичко на достигнатите вече високи ценови нива и на ниските доходи, които не отговарят на тези високи цени, коментира Иванова.
Само за храна едно домакинства в България дава около 30% от дохода си. В ЕС средният разход е 16 процента. На този фон в България има и домакинства, при които разходът достига 36 и повече процента, което означава, че всяко повишаване на цените води до силно усещане за инфлацията, обясни Иванова.
За една година краставиците са поскъпнали с 61%, а доматите – с 30 процента. Президентът на КНСБ Пламен Димитров акцентира, че това е необяснимо – и като поскъпване на краставиците и като двойна разлика спрямо повишените средни стойнисти на доматите. „Няма обяснение защо само краставицита, а не картофа, не ябълката, които се возят също в щайга. Няма пазарна логика, няма сезонен фактор“, посочи той. На годишна база необяснимо остава и нарастването на цената на пилето – с 16,3, на хляба – 11,5 на сто.
Димитров обясни още, че продължават и големите разлики в цените на едро и на дребно, които бяха констатирани още в началото на изследването преди година и се запазиха през целия период. За юни надценката е в диапазона 23,4 – 152 на сто.
Конкретно при краставиците цената на едро през юни според данните на ДКСБТ е 1,14 евро за килограм през юни, а на дребно е средно 2,86 евро, което разлика от близо 152 процента. Силно поскъпват до щанда и ябълките, картофите, белия боб, оризът, брашното. При сиренето остават големи надценките – почти 68 процента.
Запазват се и регионалните разлики в цените, като отново при сиренето се най-големи различията: във Велико Търново килограмът е най-скъп (10,61 евро), а най-евтин е в Габрово (8,14 евро). Средната цена в страната пък е 10,14 евро.
Димитров коментира още, че има тенденция цените на хранителните продукти в малката потребителска кошница у нас да са по-високи в сравнение с други държави. Пример са брашното, оризът и прясното мляко.
Позицията на КНСБ е, че инициативата „Кошница с грижа“ не може сама да компенсира силно завишените и непазарно обосновани надценки, които при някои храни достигат до 152%. Затова конфедерацията продължава да настоява да се приложи допълнителен широк набор от навременни и целенасочени политики за подпомагане на най-уязвимите групи в българското общество.
