България трябваше да поддържа политика по доходите, за да подпомогне най-уязвимите слоеве на обществото след COVID кризата и началото на войната в Украйна, а в момента не трябва да търсим начин да намалим толкова разходите, колкото да търсим начин да увеличим приходите. Прогресивен данък с необлагаем минимум е решение. Това заяви по NOVA NEWS бившият заместник социален министър от БСП Иван Кръстев.
"Основният проблем е в това, че когато сме изправени пред проблем, който изисква по-голямо участие на държавата - инвестиции, социални плащания, ние търсим решение как да намалим разходите, а не как да увеличим приходите. Ние трябва да увеличим преразпределителната функция на държавата, поне до средното ниво на държавите в ЕС". подчерта той.
По думите му, държавата трябва да продължи да инвестира, но и да се грижи за доходната политика, защото икономическият растеж се движи от потреблението на хората. "Това, че не изпълняваме капиталовата програма за инвестиции е голям проблем. Но трябва да си дадем сметка, че двигател на растежа е вътрешното потребление и това оказва инфлационен разход. Това изисква политика по доходите, за да се поддържа този модел. Проблемът идва в планирането и изпълнението на бюджета. Ние и сега нямаме дори предложение за закон за бюджета, така че оставащото време, включително за изпълнение на разходите, е ограничено и няма да се случи".
Що се отнася до подновения дебат в обществото за промяна на данъчната система, Кръстев поддържа мнението на БСП, че трябва да бъде въведена прогресия. "БСП отдавна предлага прогресивното данъчно облагане. Необлагаем минимум до минималната работна заплата, 10% ставка за всички, които получават до 2500 евро възнаграждения и след това малки стъпки на лицата, които взимат повече. Най-високата 25% за лица, които взимат над 10000 евро заплата. Това ще даде нетен ефект за бюджета до 75 млн. лева".
Нещо се объркахме - коментар на водещия
През последните седмици България малко се обърка. Говоря и за властта, и за опозицията, говоря и за експертите, и за обществото. Объркани сме, защото сме в т.нар. процедура по свръхдефицит, в която трябва да намаляваме разходи. А в същото време сме убедени, че трябва да вдигаме пенсиите, заплатите в публичния сектор все пак да растат, че данъците не трябва да се пипат, че дългът е проблем, но и че няма да свиваме дефицита веднага и рязко.
Проблемът, а от него идва от объркаността на тази нация, е, че всички тези неща няма как да бъдат верни и изпълнени едновременно. Още по-объркани ставаме от невъзможността ни да си кажем какво точно са публичните финанси и техният смисъл - това просто математика, натъкмяване, балансиране на приход и разход ли е, или е генерална философия на управление, фундамент на политическото над икономическото. Думите справедливост и равнопоставеност се появяват от време на време в публичния дебат, но бързо са замитани под килима от агиткаджийски спорове и политически разпри, които винаги избягват споровете по същество.
