В България има колкото искаш работа за хората, но не и хора за работа. Къде на шега, къде насериозно, така може да бъде описан трудовият пазар в последните десетина години. Особено ако питаш работодателите. Но пък всеки работник може с лекота да заяви, че няма да си губи времето за 1000 евро заплата.
Разбира се, ситуацията е далеч по-сложна и не опира само до заплати. Трудовият пазар е показателен за икономиката, за стандарта на живот и за националната сигурност на една държава. И още – мерките, които се предприемат в тази насока, оформят бъдещия ѝ образ.
В настоящето България има огромен проблем с кадрите. Почти няма сектор (освен може би IT), който да не се оплаква от липса на хора. Попитайте който и да е ръководител от средно и по-високо ниво как си намира работници.
Затова не е изненадващо, че различни индустрии все повече и по-често разчитат на внос на кадри от чужбина. Различни оценки твърдят, че България трябва да внесе около 250 хиляди, за да реши този проблем.
Допускането на толкова хора би се случило трудно. Само си представете какво означават 250 хил. души за държава с около 6 млн. души население. Все едно да добавите град от порядъка на Бургас, но по-голям.
Отделно, проверка на Mediapool установи, че активните хора, които искат да работят, но пък стоят безработни, са над 85 000 - 90 000 души. Работодателите и държавата обаче не достигат до тях. А статистика на Агенцията по заетостта дори отваря още по-широка рамка и показва, че над 172 000 са безработните и икономически неактивни българи, които желаят да работят.
През 2025 г. Агенцията по заетостта е допуснала до пазара на труда у нас общо 49 179 граждани от 87 страни извън ЕС по всички процедури, свързани със заетост на чужденци.
Броят им е с 42% повече в сравнение с предходната 2024 г., когато те са били 34 720, сочат данните, предоставени на Mediapool.
"През 2021 г. България внася 10 486 работници от трети страни, а през 2025 г. този брой достига почти 50 000 (по данни на АЗ - б.а.). Въпреки тази стръмна възходяща динамика, дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%: от нужда за 205 000 работници в края на 2022 г. до 262 000 в края на 2024 г.", обобщи икономистът доц. д-р Теодор Дечев.
Същото потвърди пред Mediapool Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Туристическият бранш отдавна алармира, че търси сериозни щети заради липса на сезонни работници или неиздадени навреме туристически визи.
Администрацията е обвинявана, че блокира набирането на чуждестранни работници, предимно заради недостиг на капацитет в консулските служби и мудност в Агенцията по заетостта.
"Към момента има забавяне на издаване на разрешителни за сезонни работници от Узбекистан, но подобен проблем има и по привличането на служители и от други страни извън ЕС. Така че картинката не е розова и на другите пазари, от които туристическия бизнес привлича работници", обяви Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в средата на март.
Режимът е регистрационен и процедурата би трябвало да е бърза и да се случва на базата на подадена от работодателя декларация, казват от БХРА.
Оттам припомнят, че миналата година е имало голямо забавяне в посолството ни в Узбекистан за запис на час за виза и подаване на документи, което е довело до невъзможност на някои работници въобще да получат виза, а други са пристигнали чак в средата на юли. Тази година трудностите са още по-големи, подчертаха от асоциацията.
Според официалната статистика работниците от трети страни са наемани предимно за производството и преработващата промишленост, сезонни работници, професионални шофьори, строителни работници. Това важи за идващите от Узбекистан, които са най-многочислената група чуждестранни работници у нас. Също така за тези от Непал, Индия и Киргизстан.
От съседна Турция идват основно командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай