Настоящото становище разглежда ефекта от въведените 32 отсечки за контрол на средна скорост върху пътнотранспортния травматизъм.
Анализът показва, че само една отсечка – Сопот – Гулянци (Ловешка област) – демонстрира ясно изразен положителен ефект. В нея броят на загиналите намалява от 10 души (като 5 от тях са в две ПТП) до 1 след въвеждане на контрола.
В останалите 31 отсечки не се установява съществено намаляване на жертвите. Частично изключение е участъкът Вакарел – Ихтиман, където през 2024 г. се отчита спад от 3 на 1 загинал, но подобни колебания са наблюдавани и в други периоди без прилагане на контрол на средна скорост, което поставя под съмнение пряката причинно-следствена връзка.
Отчетеното от МВР намаление с 12 загинали следва да се разглежда с внимание, тъй като е възможно да се дължи на случайни фактори, включително концентрация на жертви в ограничен брой тежки пътнотранспортни произшествия, както и на влиянието на единични отсечки с по-силен ефект.
Налице е и съществен проблем при избора на местата за контрол – те са определени основно според техническата възможност за изграждане на системи, а не според реалната концентрация на ПТП.
Заключение:
Контролът на средна скорост, прилаган единствено в участъци с налична техническа инфраструктура, не оказва съществено и системно влияние върху намаляването на пътнотранспортния травматизъм. За постигане на устойчив ефект е необходим целенасочен избор на рискови участъци и прилагане на комплексни мерки за пътна безопасност, а не само санкционен контрол.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай