От години в България се говори как да се регулира лобизмът - нещо, което и до днес се възприема за мръсна дума, докато в развитите държави се счита като официална професия.
Първите сериозни опити за законово уреждане датират от времето на управлението на НДСВ (2001-2005), а и след това, но приемането на такъв закон се проточи десетилетия.
Лобизмът у нас сякаш се възприемаше като един вид корупционна практика или дори елемент на корупцията.
По своята същност и по определение лобирането е професионален или организиран опит за оказване на влияние върху вземащите решения в правителството - политици, длъжностни лица или служители - в подкрепа на конкретни политики, законодателство или разпоредби. То действа като мост между специални интереси (корпорации, организации с нестопанска цел, синдикати) и политиците, често включващ директна комуникация, лобистки фирми и усилия на местно ниво за повлияване на законодателните резултати.
Лобирането е пряко (чрез срещи с длъжностни лица, за да бъдат убедени да гласуват или да действат по определен начин) и непряко (чрез формиране на общественото мнение, медийни кампании и др.).
И двете форми у нас се прилагат без законова уредба. Заради съмненията как точно лобистите влияят на политиците и общественото мнение и за да бъдат извадени на светло, десетилетия законотворците се лутаха в каква нормативна дреха да облекат дейността на лобистите. По света лобистите извършват дейности като изготвяне на законодателство, предоставяне на изследвания на политиците и др. Лобистите са специализирани фирми или лица, наети да представляват интереси, НПО.
В САЩ федералният закон за регулиране на лобирането изисква лобистите да регистрират и оповестяват разходите си. Лобирането е законово регламентирано не само в САЩ, но и в много други страни.
У нас законът за лобизма извървя дълъг път. През 2008 г. в контекста на антикорупционни стратегии се изготвяха проекти за закон за лобизма, включително под егидата на омбудсмана Гиньо Ганев.
Парламентарни групи, включително от НДСВ и БСП, изразяваха готовност за дебат за закон за лобизма през годините, но до окончателно приемане не се стигаше. До март 2026 г. И то, законът бе приет екстремно бързо за 30 минути.
Законът за прозрачност и представителство на интереси най-после мина и на второ четене въпреки сериозните критики срещу него от страна неправителствения сектор.
Според противниците на гласуваните текстове законът създава реални рискове за свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на гражданите и организациите да участват в публичния живот. Основната регулаторна тежест пада върху гражданите и организациите, които упражняват правото си на участие и представителство на интереси за сметка на властимащите, които упражняват държавни функции. А истината е проста. Както всичко в България, и тук става въпрос за пари. За много пари.
Приемането на закон за лобизма ни гарантира 437 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Този факт веднага поставя под съмнение качеството и ефективността на приетите законови текстове. Десетилетия дебат и бързо измиване на ръце. Отново законодателство проформа, май. Това го обрича на действие проформа. За пари, както стана ясно.
И така, какво казва законът за лобизма - представителство на интереси е всяка устна или писмена комуникация с лица на отговорни публични длъжности, която се осъществява в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения, свързани с нормативни актове, общи административни актове, стратегически планове, програми и други подобни документи, най-общо свързани с предприемане на управленски политики и действия. Лобисти са всички, които осъществяват контакти с депутати и експерти в НС, с президента, вицепрезидента и техните съветници и секретари, членовете на правителството и политическите кабинети на министрите, експертите и сътрудниците им, областните управители, кметовете и др. Лобистите трябва да се впишат в публичен регистър към Сметната палата.
Според критиците на закона извън неговия обхват попадат адвокати, синдикални организации, работодателски организации, вероизповедания, представителни органи на съсловни организации и други, които са доста по-активни в лобирането.
В световен мащаб показва, че най-активните лобисти са от фармацевтичния, автомобилния и енергийния бизнес. Така от закона, по някои мнения, са отпаднали реалните лобисти, а са оставени неправителствените организации, които защитават обществени каузи с идеални цели.
Според Александър Кашъмов, изпълнителен директор на "Програма Достъп до информация", законът за лобизма е против гражданското участие, защото с него се ограничават легитимните възможности за гражданско участие - обсъждания, консултации, официални становища.
Освен това се засяга свободата на словото. Захари Янков, старши правен експерт в Български център за нестопанско право още през миналата 2025 г. поставя важен въпрос - възможно ли е закон за прозрачност да се пише на тъмно?
Той припомня, че през 2023 г. Министерството на правосъдието сформира работна група със задача "разработването на конкретни законодателни предложения за регулиране на лобистките дейности, които да гарантират правила и стандарт за лобизма, прозрачност и почтеност в лобирането, както и установяването на стандарти за етично поведение сред лицата, осъществяващи лобистка дейност." В нея участват както представители на държавни органи, така и граждански организации, юристи и други.
В резултат на работата ѝ, през ноември 2023 г. е публикуван Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България за обществено обсъждане.
Според него, въпреки че лобирането само по себе си се счита за легитимна дейност, липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на прозрачност на процеса на вземане на решения води до натоварването му с негативно съдържание и до асоциирането му с корупция и търговия с влияние.
Използването на значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания би могло да "заглуши" застъпничеството за други групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики.
"Следващ ход на МП след приключване на тази обществена консултация трябваше да е изготвяне и публикуване на задължителната по закон "справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения", след това приемане на концепцията и изготвяне на законопроект въз основа на нея. Това обаче не се случи. Вместо това през март 2024 г. МП изпраща на Съвета за развитие на гражданското общество към МС за становище Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България, който значително се различава от предложения за обществена консултация проект. Новата на практика Концепция е изненада и за част от членовете на първоначалната работна група - никой не ги е уведомил за подмяната и няма публична информация как и защо тя се е случила. В нея също така вече няма разграничение между застъпничество и лобизъм - всеки гражданин или организация на гражданите може да се окаже "лобист, ако изразява публично и явно мнения по законопроекти и политики", обяснява още Захари Янков.
Опасенията са, че лобистка дейност ще е и всеки призив под каквато и да е форма към останалите членове на обществото да комуникират с публичните власти във връзка със закони и политики, като например призив за подписване на петиция или дори интервю на недоволен гражданин, призоваващ хората да пишат писма до депутатите.
Мнението му е, че чрез закона за лобизма се прави опит да се прокара ограничителен и цензуриращ закон по модела "закон за чуждестранните агенти".
Всъщност не е ясно дали приетите текстове действително ще изсветлят влиянията във вземането на решения от властите. Също така реалните лобисти вероятно пак ще останат на тъмно.
Според "Прозрачност без граници" лобирането е част от всяка здрава демокрация, което позволява на политиците да събират експертен опит от различни заинтересовани страни и да вземат информирани решения. Но ако не е регулирано, лобирането може да има тежки последици: законодателство, привилегировано от групи със специални интереси, необясними екологични и социално-икономически вреди и, напоследък, реални случаи на корупция.
Трудно можем да наречем демокрацията ни здрава. От тук изниква и въпросът узрели ли сме за Закон за лобизма. Май не. Не и в истинския му вид. 15 държави членки на ЕС имат публично достъпни регистри на лобисти, но само три имат регистри на лобисти, които обхващат както изпълнителната, така и законодателната власт на управлението и изискват от лобистките организации да предоставят ключова информация за своите лобистки интереси, включително финансова информация, свързана с техните дейности.
Лобирането изисква Кодекс за поведение, който забранява определени поведения, като например предоставяне на подвеждаща информация, плащане за достъп, постигане на законодателни резултати чрез финансови или щедри подаръци "услуга за услуга" или лъжа относно действителните интереси, които дадена организация представлява (т.е. "астротурфинг").
Кодексите за поведение, съчетани със стабилна система за надзор и санкции, са ключови за предотвратяване на неправомерно влияние при представителството на интереси. Само осем държави членки имат такъв. Когато става въпрос за прилагането на тези кодекси, правилата се различават още повече. Три държави членки, както и институциите на ЕС, оставят прилагането им на изпълнителната или законодателната власт. Останалите пет възприемат най-добрата практика за делегиране на надзор на независим орган, като гарантират правилното прилагане на правилата за етика и прозрачност.
"Прозрачност без граници" поставя важен въпрос, а именно защо няма общоевропейско регулиране на прозрачността на лобирането. Хармонизираните правила в целия ЕС биха гарантирали, че гражданите в целия съюз могат да държат своите избрани представители отговорни, особено във време, когато злонамереното влияние както от местни, така и от чуждестранни участници изглежда се увеличава.
Всъщност лобирането все още среща критики дори там, където е регламентирано законодателно. У нас дори след приемането на закона за лобизма се оказа, че вратата за корекции не е затворена. Кога и как не е ясно.
Важното е, че замазахме очите на европейските чиновници с поредното несъвършено законодателство, което може и да не сработи, но пък парите по ПВУ ще дойдат. И така поне към момента лобистите остават на тъмно. А лобирането си остава мръсна дума, докато се върши с нечисти цели и средства и докато се прави с оцапано законодателството.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай