Българската икономика постигна исторически най-високото си ниво на прозрачност от 15 години насам, но пазарът на труда показва тревожни признаци на завръщане към сивите практики. Това са основните изводи от представения днес Композитен индекс „Икономика на светло“ за 2024 г., разработен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
За 2024 г. показателят достига 79.44 точки – най-високата стойност от началото на измерванията през 2010 г., когато показателят е бил едва 63%. Това означава, че формалната икономика се е разширила с над 16 процентни пункта за 15-годишния период.
Днешните данни показват, че делът на сивата икономика в България е паднал до нива между 12 и 21%, което е най-ниската стойност в съвременната история на страната.
Прозрачността не е само статистика, тя е въпрос на конкурентоспособност. Среда, в която се работи с нерегламентиран труд и неотчетени ресурси, смачква честния бизнес“, заяви Румен Радев, председател на УС на АИКБ.
Въпреки общия позитивен тренд, подиндексът „Заетост на светло“ отчита влошаване. През 2024 г. той пада до 81.21 пункта спрямо 82.24 през предходната година.
Основни причини за спада са:
Проф. Стефан Петранов, експерт по проекта, обясни, че декларираният трудов ресурс спрямо реално използвания се е влошил, а разликата между двете величини е нараснала през изминалата година.
Особен акцент по време на дискусията бе поставен върху т.нар. NEETs – младежи, които нито учат, нито работят официално. Според анализа на АИКБ, голяма част от тях всъщност са активно заети, но в най-дълбоката част на сивата икономика. Те стават лесна жертва на недобросъвестни практики заради „консуматорски нагласи“ и нужда от бързи, макар и нерегламентирани, доходи.
Много млади хора стават жертва на сивата икономика. Тяхното съгласие да получават пари в плик е еманация на най-големите недъзи на сивия сектор“, коментира Румен Радев.
Изсветляването на икономиката през 2024 г. се дължи на съчетанието от умерен икономически растеж, намаляваща инфлация и засилен фискален контрол. Според анализа, ключова роля играят координираните проверки между НАП, НОИ и Главната инспекция по труда, както и автоматичният обмен на информация между институциите.
Неформалната икономика е намаляла до историческия си минимум. Имаме икономика, която изсветлява, което означава, че бизнесът и обществото стават все по-зрели и нетърпими към недобросъвестни практики“, смята Наталия Ефремова, заместник-министър на труда и социалната политика.
Няколко ключови области остават проблематични: работа с договори, които не отчитат действителното възнаграждение, допълнителна работа без договори, некоректно деклариране на трудовия ресурс и отчитане на оборотите в услугите.
Най-засегнати от сивите практики остават строителството, земеделието и сектора на услугите – традиционно трудоемките отрасли.
