Д-р Красимир Гайтанджиев е специалист по гастроентерология и диететика, както и по вътрешни болести, с над 35 години медицински опит. Диагностицира и лекува заболявания на стомашно-чревния тракт, черен дроб и панкреас, като извършва и абдоминална ехография. От 2015 г. е част от екипа на УМБАЛ Медика – Русе. Към настоящия момент преглежда пациенти в ДКЦ-2 – Русе и е консултант по диетология във Вътрешно отделение на болницата. Член е на Българския лекарски съюз и на професионалните дружества по гастроентерология и гастроинтестинална ендоскопия.
Д-р Гайтанджиев, предстоят коледните и новогодишните празници – традиционно свързвани с тежки трапези и пълни чаши. Какво е най-важното, което хората трябва да знаят, ако искат да пощадят храносмилателната си система?
Българската традиция ни е дала много мъдрост. Коледните пости не са били само религиозен обред, а начин организмът да се подготви за по-тежките храни. Това разтоварване е полезно не само за здравето, но и за дълголетието. За съжаление, днес много хора подценяват значението му.
Проблемът с празниците е, че почивните дни са много и в тях не просто се събираме, за да общуваме, а основно да консумираме – често много, тежки и различни храни, в комбинация със солидно количество алкохол. Към това добавете и липсата на движение. Когато човек не се движи, калориите не се изразходват, а се трупат. И тогава започват проблемите – с различни органи и системи, но най-напред с храносмилателната.
Ако храносмилателната система имаше глас, в такива дни щеше да вика „Помощ!“. Тя няма глас, но сигналите идват под формата на болка, киселини, повръщане, разстройство. В празнични дни няма как да говорим за рационално и здравословно хранене, „забраненото“ се разрешава, но е добре да знаем къде е границата.
Само количеството ли е проблем или и комбинацията между различни храни и напитки?
Комбинацията е изключително важна. Някои народи посрещат Коледа с пуйка – едно от най-диетичните птичи меса. Ние обаче сме решили, че и на Коледа, и на Нова година задължително на масата трябва да има печено прасе и то да се изяде. Мазни, често запържени меса, комбинирани с алкохол, особено концентрат – това е рецепта за сериозни проблеми.
Най-уязвим в тази хранителна вакханалия е панкреасът – задстомашната жлеза. Комбинацията от тлъсто месо и концентрат е директен удар върху него. Той е изключително чувствителен и незаменим орган. Не е случайно, че по празниците много хора прекарват дните си в болница с остри панкреатити, като понякога последствията може да са фатални. Моят категоричен съвет е: никога не комбинирайте тлъсти и запържени храни с твърд алкохол, особено в големи количества!
А какво се случва, когато към спомената комбинация добавим и сладкиши?
Тогава картината се усложнява. Въглехидратите – десерти, баници, питки и по-слабоалкохолни напитки допълнително стимулират панкреаса. Инсулинът буквално се „излива“ в кръвта. На другия ден човек има главоболие, замаяност, гадене, говорим за т.нар. махмурлук и той се дължи на голямото понижаване на кръвната захар. Когато тя падне под определена граница, мозъкът реагира по този начин.
Защо кръвната захар пада толкова много?
Защото първо се отделя огромно количество инсулин, което не може да бъде „спряно“. След като се изчерпи глюкозата от приетата храна, инсулинът започва да действа върху резервите, кръвната захар е един резерв. А мозъкът е най-чувствителният орган по отношение на спада на кръвната захар – той реагира с точно тези симптоми.
В САЩ преди години направиха проучване, което нарекоха „Синдромът на другия ден“. То показа, че след масивни преяждания и препивания рязко се увеличава рискът от аритмии, инфаркти и внезапна сърдечна смърт – особено при мъже между 35 и 50 години. Ние и без това сме на челните места по сърдечно-съдови заболявания, а прекомерното хранене и редовната употреба на алкохол имат сериозен принос за това. Затова по-добре да не си причиняваме „Синдрома на другия ден“.
Нека да кажем какви са последствията конкретно върху храносмилателния тракт?
Стомахът е първият орган, който поема удара. Когато седнем на масата, е добре да помним, че стомахът не е шотландска гайда и не може да се разтяга до безкрайност и затова е добре да внимаваме с количеството. Мазните храни и алкохолът водят до повишено производство на солна киселина. Появяват се киселини и епизоди на рефлукс. Нощният рефлукс е особено опасен – има риск част от стомашното съдържимо да попадне в дихателните пътища и да доведе до задушаване. Помня такъв случай в моята практика.
Хората трябва да знаят, че ако прекалим с алкохола, преди да започнем да се храним, пилорът – мускул на изхода на стомаха към дванадесетопръстника, прави спазъм и всичко, което след това поемем като храна, престоява в стомаха, което води до тежест, подуване и дори до повръщане. Аперитивът, когато не е силен алкохол и е в малки количества, както го разбират французите, дори подпомага храносмилането, но другото има обратен ефект и разваля празника.
Тънкото черво също страда. То е изключително чувствителен орган, отговорно е за усвояването на хранителните вещества. Претоварването му води до диариен синдром – начин организмът да се „прочисти“. Това обаче може да доведе до обезводняване, спад на кръвното налягане и сърдечни ритъмни нарушения.
Черният дроб е „тихият страдалец“. Той е уникална лаборатория с много функции. Да, има способност да се регенерира, но това не означава, че можем безкрайно да го товарим. Системната употреба на алкохол у нас се увеличава. Много хора вярват, че алкохолът намалява стреса – за съжаление, ефектът е обратен.
Всеки трети-четвърти българин има стеатоза – омазняване на черния дроб в резултат на неправилно хранене. Това е „тихо“ състояние, което дълго време не дава симптоми. Но при години неправилен режим и поредно екстремно натоварване може да се стигне до пожълтяване на очите, а в по-тежките случаи и на кожата – знак за сериозно чернодробно увреждане, което изисква болнично лечение. Всеки от нас има ензим – алкохолдехидрогеназа, който разгражда определено количество алкохол. При жените това са около 40 мл чист алкохол, при мъжете – около 80 мл. Всичко над това остава неразградено и циркулира в кръвта, като достига и до мозъка. В резултат той реагира с главоболие, световъртеж и повръщане. Центърът за повръщане е именно в мозъка. Хората често забравят, че последствията от тези ексцесии са за тяхна сметка, а спешните отделения плащат цената по празниците.
Какви пациенти най-често стигат до Спешното отделение по празниците?
Най-често това са млади хора между 17–18 и 25 години – заради експериментирането с храни и напитки. Втората рискова група са хората между 40 и 50 години, които вече имат „утъпкана пътека“ на такива празнични ексцесии.
А хората с хронични заболявания?
Разбира се, някои от тях също стават пациенти на гастроентеролозите в празничните или следпразничните дни, особено тези с жлъчно-каменна болест. Хората с гастрити, язвена болест, болест на Крон, улцерозен колит също трябва много да внимават. Всяко обостряне с болка, киселини, повръщане, болки в дясното подребрие е сигнал да се потърси лекар, а не да се чака „да мине“.
Какви практични съвети можете да дадете за празничната и следпразничната трапеза?
През деня преди сериозната маса храната трябва да е лека и лесносмилаема – например зеленчукова супа, чай, две препечени филийки с масло. Важно е да не се натоварваме през деня. Не бива и да не сме гладни, защото гладът води до бързо напиване. Можем да обобщим: Никога не пийте на гладно, не комбинирайте мазно с концентрат!
Следващият ден след празника непременно трябва да е разтоварващ. Препоръчвам да се пият повече течности, най-вече вода, да се ядат плодове и зеленчуци. Те помагат за изчистване на токсините. Някои хора борят махмурлук със зелева чорба, но тя не е добро решение – може да доведе до разстройство и допълнителен спад на кръвната захар.
След празничните трапези разходката е изключително полезна – час, час и половина пеша, на чист въздух. Кислородът, заедно с водата, е ключов фактор за добрата обмяна. Когато имаме повече почивни дни, нека ги използваме за движение, спорт, разходки и приятни занимания, а не да сме фокусирани единствено върху масата.
Бъдни вечер е постна – такава трябва и да остане. Коледа е за месо, но с мярка. За да не попаднем в графата „пострадали по време на празниците“.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай