Нетърпимостта и острата конфронтация между основните политически сили, както и декларираната невъзможност за управленски коалиции между настоящите партии, кара 40% от българите да очакват нови политически субекти. От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.
Това показват данните от национално изследване на Алфа рисърч, проведено в периода 5–12 декември 2025 г.
Доверие в партии и лидери
Моментните електорални нагласи на избирателите очертават тенденция към нов фрагментиран парламент и сближаващи се позиции между основните конкуренти:
Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента запазва първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес. В следващите месеци ще стане ясно, дали публично обявената от Бойко Борисов спасителна акция с оставката на кабинета, има шансове да омекоти ерозията в доверието към партията, или не. Бойко Борисов запазва доверие от 21.6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58.8%.
След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 17,8% от решилите да гласуват. Лидерите на коалицията не извличат лични дивиденти, но запазват добри позиции. Асен Василев получава 14.6% доверие срещу 63.2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14.4% доверие срещу 57.1% недоверие, Божидар Божанов – 12.9% доверие срещу 56.3% недоверие. По-ниско остава одобрението за Атанас Атанасов – 8.2% срещу 58.3% неодобрение.
Възраждане е с подкрепа от 11.6%, която му отрежда трета позиция в електоралните предпочитания. Костадин Костадинов към момента се ползва с 10.8% срещу 60% недоверие.
Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите: 5.6% доверие срещу 80.3% недоверие, а при декларираното по-високо желание за гласуване, партията отстъпва на четвърта позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласуват.
Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент. Подкрепата за БСП се свива до 4.9%, а одобрението за лидера Атанас Зафиров до 8.4% (и 58.8% неодобрение). Зад ИТН застават 3.8% от решилите да гласуват, а одобрението за лидера им Слави Трифонов спада до 7.6% (и 61% неодобрение).
С 4.2% подкрепа към декември се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент. Доверието към Радостин Василев е 10.2% срещу 59.8% недоверие.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание.
Няколко детайла в нагласите на избирателите насочват вниманието към очакване за значими размествания при вероятни предсрочни избори през пролетта:
Избирателната активност
В седмицата на протестите и правителствената оставка, декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 и 500 хиляди души повече). Сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z.
Потенциалът на партии, извън участниците в настоящия парламент: Почти 10 на сто от заявилите, че искат да гласуват декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13.3% - че все още не са направили избор. Дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината.
За протестите и след протестите - нагласи и политически очаквания
Проучването на Алфа Рисърч, което стартира няколко дни след първия голям протест на 1-ви декември и приключи ден след подадената оставка на правителството, улавя както обществените настроения в разгара на протестите, така и резонанса от започналите питания – „накъде след тях“.
Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение. 59% изразяват пълна солидарност с тях, срещу 16% на противоположното мнение. Одобрението доминира във всички социални и електорални групи, с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на привържениците на БСП и ИТН. Неодобрението от 16 на сто е далеч под сумата от електоралната подкрепа на управляващите партии. Между тези два полюса се разполага една интересна тенденция, която проучването регистрира – 25% смятат протестите за справедливи и поради това частично ги подкрепят, НО се опасяват, че те могат да доведат до неприемлива политическа алтернатива. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на БСП и на ДПС – Ново Начало и много слабо – от привържениците на останалите политически сили.
Високата социална енергия на протестите, бързото им разпространение в голям брой градове и усещането за силата на гражданската активност, промени и оптиката за стабилността на настоящото управление – нещо, което до съвсем скоро се смяташе за нереалистично. В проучването 58% от анкетираните изразиха мнение, че протестите трябва да продължат и да се стигне до оставка на правителството, срещу 24%, според които кабинетът трябваше да продължи работата си. В този смисъл, ходът с подадената оставка на правителството веднага след третия голям протест, съответстваше на обществените очаквания, но и постави партиите в ситуация, в която да съобразяват поведението си с динамично променящите се обществени нагласи.
А именно, какво управление, около кои политически сили е приемливо и/или желано от българите? 7.6% са за управление около ГЕРБ и ДПС-Ново Начало; по 16 на сто, почти паритет, за управление около ГЕРБ, но без ДПС-НН и за управление, изградено около други от настоящите партии, без тези две. 40% предпочитат управление около „нова политическа сила“.
В разделеното и фрагментирано българско общество липсва обаче ясна представа, а още по-малко консенсус – каква трябва да е тя. На база на статистическия анализ и при уговорката, че още не са известни участниците в изборната надпревара, могат да се изведат само няколко ориентировъчни разпределения на тези 40 на сто. Ако Румен Радев излезе лично със свой политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели. Останалите 20 на сто се разпръскват между различни други хипотетични проекти – евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай