1 ноември- един от най-светлите български празници! В този ден отдаваме почит и признателност към най-ярките личности, към най-светлите умове и истински човеци в историята на България- просветители, книжовници, борци за независимост! Будителите! На този ден България се покланя пред онези заслужили българи, които със слово и дела опазиха културата, духовността и езика ни, и завещаха на бъдещите поколения жаждата и стремежа към знание, будност и национално самочувствие!
Будителството е не само книжнина и култура, то е дело на огъня в душата на родовата памет!
Не се раждаш обичайки Родината! Тази любов се възпитава с времето, отглежда се и се осъзнава с мисълта, че ,,нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми“! Родината се носи в душата, тече във вените, а обичта към нея расте в сърцата на децата ни!
С Окръжно № 17743 от 22.07.1922 г. на Министерство на народното просвещение 1 ноември се определя като „Ден на народните будители“. Ето и част от прокламацията към Окръжното, написана от името на министър Стоян Омарчевски и главния секретар д-р Ф. Манолов:
„….От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р П. Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Ив. Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението, са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася, то окриля нашия дух, то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на необикновеното.
Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим с това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата треперят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот, – интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било то от отделни общественици-дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноемврий, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта, чрез техните светли образи, към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!“ {2}
{2} Текстът е взет от Окръжно № 17743 от 22.07.1922 г. на Министерство на народното просвещение.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай