Русе: Между европейския север и забравения юг

Публикация 26 Септ, 2025 / Моника Върбанова, Капитал / 27

Най-големият бич на новото време в Русе остава обезлюдяването.

Наричат го "Малката Виена", но, уви, заради аристократичната му архитектура, не заради духа и атмосферата. За жителите му днес градът е по-скоро кръстопът на парадокси. Разположен на брега на Дунав, само на час от румънската столица Букурещ и на два часа от Черно море, Русе би трябвало да е процъфтяваща врата към Европа. Реалността обаче разказва друга история - за град, който се бори с инфраструктурна изолация, демографска криза и усещането, че е забравен.

5 часа до София, 3 години ремонт

Пет часа и половина с автобус или почти същото с кола по вечно незавършената магистрала "Хемус" - това е нормата за стигане до столицата. Пътят през Велико Търново също е истински кошмар. Претоварен с тирове, опасен, осеян с участъци с черна статистика за катастрофи. Преминаването на проходите през зимата е отделно приключение. Иронията е, че докато София изглежда на светлинни години, Букурещ е само на 70 километра. Но идеята Русе да се превърне в "квартал на Букурещ" също остава мираж. Защото градът остава в клопката на българската инфраструктура - големите надежди на Шенген се разбиха в суровата реалност на ремонта на Дунав мост. "От началото на годината започнах работа, в която се налага често да пътувам между Букурещ и София. Вместо да се усети подобрение заради премахването на граничния контрол, ситуацията само се влошава с всеки изминал месец", казва Мартин Димитров.

Трафикът според него се е увеличил многократно - особено този на леки автомобили от Румъния, пътуващи за уикенд туризъм към Русе и региона, или на юг към Гърция - а "тапата" вече не се образува при няколкото гишета за гранична проверка, а преди единственото използваемо платно на моста, където се събират три, четири, понякога пет колони от автомобили и камиони. "Хаосът в пикови часове е невъобразим. Мисля, че личният ми "антирекорд" за преминаване на моста (само на моста!) е три часа и половина, в деня на румънските избори през май. Преди ремонта (и Шенген) за толкова време човек можеше да отиде и да се върне от моста до Букурещ и обратно", казва Димитров. В 40-градусовите жеги през лятото напрежението ескалираше допълнително. На моста няма тоалетни, нито възможност да си купиш бутилка вода. В XXI век на границата на Европейския съюз това е ежедневието.

В самия град ситуацията не е по-розова. Велоалеи има, но често те прекъсват внезапно. За много русенци придвижването с кола до работа или до центъра е задължително, но често отнема непропорционално много време заради трафика и липсата на достатъчно места за паркиране. В града има работещ градски транспорт (автобуси и тролейбуси), който се обновява с използвани транспортни средства от чужбина. Липсва обаче информация в реално време за движението. Тролейбусите обаче често закъсват на основни пътни артерии и блокират движението.

За ползите да живееш в провинцията

Русе има своите плюсове в сравнение със София. "В Русе животът е много по-спокоен, по-чисто е навсякъде, има повече места за отдих. Въпреки че е голям град, не се усеща толкова силно стресът и напрежението на столицата. Разстоянията са лесно преодолими, а трафикът не е така натоварен. В това отношение ми допада много, тъй като цялото ни семейство иска да живее по-спокойно, без излишен стрес в ежедневието", казва д-р Цветелина Великова, която преди няколко години прави избор със семейството си да се премести от София в Русе поради служебни ангажименти на съпруга й.

Накратко, вместо поне час в задръстванията, ти трябват около 15 минути максимум да излезеш от "тапата". Места в детските градини има и по тази причина не е необходимо да обикаляш целия град да заведеш детето. С училищата е малко по-различно - има предпочитани в центъра, където е трудно за намиране на паркомясто, но са достъпни от почти всяка точка от града за четвърт час. Като цяло в малкия град в провинцията се живее далеч по-лесно.

Организираната престъпност в града по-скоро е останала в миналото. Като изключим късните дрифтове (особено на мотори) по големите булеварди, градът е тихо и безопасно място за живеене. Да, въпреки новините това не е град, в който обикновено бият полицията на улицата.

Празен център, пълни магазини

Според официалната статистика средната брутна заплата в област Русе доближава 2000 лева. Това поставя региона на едно от челните места извън София. Но зад числата се крие друга картина.

Русе е с около 370-480 лева по-ниска заплата от средната за страната. Доходът често покрива текущите разходи, но оставя малко пространство за спестяване или инвестиции. Много домакинства именно заради това прибягват до кредитиране, когато възникнат спешни нужди или при желание за покупка на имущество или техника.

Показателно е, че най-много вървят големите магазини за хранителни стоки (нови се отварят постоянно). Русенци отдавна не ходят на шопинг в мола и центъра, те са депресиращо изпразнени от години. Вместо това огромен бум преживяват логистичните компании (все пак Русе е родното място на гиганта "Еконт") с поръчки онлайн. Преди ремонта на моста Букурещ също бе привлекателна дестинация за шопинг.

Кафетата и заведенията (особено "Хепи"-то в центъра) са любимото място на русенци, където обичат да прекарват свободното си време. Все още рядко се виждат практикуващи спорт на открито - като каране на колело, бягане в парка и др.

Къде се работи?

Безработицата не изглежда да е проблем. "Средно на месец през 2025 г. са регистрирани около 190 младежи до 29-годишна възраст. За 2024 г. са били 210 младежи регистрирани средно на месец", разказва Йоана Терзиева, директор на Бюрото по труда в Русе.

За разлика от други места, като Видин, работа може да се намери, особено в производствените предприятия. "Като започнем от липсата на професионалисти в здравния сектор. Това е една от най търсените и може би започвам с нея, защото е най-необходима. Също така преработвателната промишленост. В момента сме в сезона на работните места в образованието, тъй като те са една от най високия брой заявени свободни позиции. Още - търговия, ремонт на автомобили, строителство, селско, горско и рибно стопанство", казва още Йоана Терзиева.

Благодарение на дигитализацията се отварят и много нови възможности за работа и развитие. "В контекста на агенцията, в която работя, всъщност почти нямам клиенти в Русе - двама, и всичко друго всъщност е в София и чужбина", коментира Венцислава Николова, предприемач и изп. директор в "WorkVibes, агенция за маркетингови стратегии и HR. По програма на бюрото по труда за младежка заетост тя е ангажирала и Благовеста Георгиева на 23 години, която съчетава учене във Варна с редовни посещения на родния град, "Русе ще остане мястото, където е моята среда, и съм щастлива, че мога да работя и да се развивам по специалността си (мениджмънт и маркетинг) тук", коментира Благовеста.

Тя ни разказва, че след като завърши образованието си, би желала да се върне в родния си град, да се развива и да гради кариера и семейство. Лошата инфраструктура (като изключим близките села) обаче прави твърде честото пътуване от и до Русе от други населени места по-трудно и неудобно.

Имотен бум и тук

В същото време цените на имотите растат с темповете на София и големите морски градове. "Русе е сред градовете с най-висок растеж - около 9.0-9.2% в цената спрямо края на 2024 г. Настъпва като водещ регионален пазар, догонвайки София в растежа. Какво означава за потенциални купувачи и инвеститори? Стабилен и зрял пазар с високи цени. На практика двустайни апартаменти в центъра и близките до него квартали не може да се намерят под 90 000 евро. Пазарът изглежда жив, макар и с по-малко оферти за напълно обзаведени апартаменти, които се търсят най много", коментира Илко Илиев, управител на "Хепи хоум България".

Имотният пазар продължава да расте и заради Шенген и заради идващото присъединяване на България в еврозоната. Гастарбайтерите в Западна Европа, които основно захранват русенската икономика, влагат парите си в имоти, защото смятат, че след 2026 г. тяхната цена ще нарасне. В същото време наемите в града растат устойчиво (средно около 500 лв. за малък апартамент по кварталите, но могат да достигнат и 1000 лв. е центъра).

Образование и здравеопазване: острови на надеждата

На фона на общите проблеми Русе продължава да бъде силен образователен център. Гимназии като английската "Гео Милев" и математическата "Баба Тонка" традиционно са в националните класации и привличат ученици от целия регион.

Русенският университет "Ангел Кънчев" също е важен фактор, който обучава хиляди студенти в различни специалности - от инженерни науки до педагогика. Бизнесът и университетът често колаборират за възвръщане на малко позабравени специалности - като жп инженер, специалист по сигурността и др.

Здравеопазването е подкрепено от две големи болници и високоспециализирани, сред които Университетската болница "Канев" и частна УМБАЛ "Медика" Русе, които обслужват Северна Централна и Източна България. Въпреки това недостигът на кадри и тук се усеща остро и за да бъдат привлечени специалисти от чужбина и други градове, УМБАЛ "Медика" прибягват и до нестандартни решения като откриване на ведомствена детска градина.

Именно тази детска градина посещават и децата на д-р Великова. "До момента нашият опит е свързан с посещение на детска градина от двете ни деца. Трябва да кажа, че съм повече от очарована от грижата за децата. В Русе няма недостиг на места в детските градини, което създава спокойствие у родителите, че могат да работят. Нещо повече, родителите не сме изправени пред дилема - дали двамата родители да се върнат на работа и да заплащат на бавачка, или единият да остане още няколко години извън пазара на труда, за да гледа децата до училище. В София все още за около половината деца няма места в детските градини. За училищата в Русе също съм чувала хубави неща - че са с дългогодишна история и традиции, както и че учениците получават много високо образование. Това ни предстои", казва тя.

Тихият град и голямото заминаване

Въпросът, който си задават хората извън града, когато мислят за него, е случва ли се нещо в Русе. Отговорът е да. Престижният международен фестивал "Мартенски музикални дни" е събитие от световна класа. Русе, подобно на почти всички провинциални градове в България обаче, се оживява предимно през лятото. Има рок фестивали, театрални постановки на открито, живот кипи около заведенията в центъра. Много от емигрантите се прибират за по няколко седмици и градът изглежда по-пълен и жив.

Но това е само временна илюзия. Когато лятото свърши и гостите си заминат, Русе отново утихва. Венцислава Николова разказва защо със семейството си са избрали да градят бизнес и развитие в родния си град: "Основно заради някакъв много силен градски патриотизъм, който до ден днешен не мога да си обясня. Но определено всичко, което правим и в годините, в които сме работили вътре в големи компании, и сега вече като предприемачи, ние много държим на това да останем тук и да си отглеждаме децата тук. Като майка за мен е много, много, много по-смислено децата ми да растат в по-малък град с много по-добър достъп до лекари, до училища, до образование и изобщо да виждат този съвместен дух на общности, които се създават", казва Венцислава.

Най-големият бич на новото време в Русе остава обезлюдяването. По данни на националната статистика населението на областта намалява с близо 2000 души всяка година. За разлика от инфраструктурните проблеми, които един ден може и да намерят своето решение, този процес изглежда по-трудно обратим. Той оставя след себе си красива архитектурна черупка, пълна със спомени за славно минало и неясно бъдеще.

Тагове : Русе , потенциал , проблеми ,