С подготвен нов Закон за виното и спиртните напитки властта пак нападна домашното вино. Проектът на закон, написан от Министерство на земеделието, предвижда домашно вино да могат да правят само хора със собствено лозе. Освен това намаляват количеството вино, което човек може да направи за семейството си, дори да има свое лозе.
В момента много хора купуват малки количества грозде, например по 100-500 кг на година, и от него правят домашно вино. С новия закон на тази практика ще бъде сложен край. Само производители на грозде, регистрирани в лозарския регистър, имат право да преработват добитото от стопанисваните от тях площи грозде във вино за семейна консумация, което не може да надвишава 500 литра на година, пише в проекта на закон. Извън тези случаи преработката на винено грозде може да се извършва само от: регистрирани производители на вино в лицензиран данъчен склад или в регистриран обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител съгласно изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове; регистрирани оцетопроизводители; регистрирани производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спиртни напитки в лицензиран данъчен склад или в специализиран малък обект за дестилиране. Това означава, че правенето на вино в мазето от хора, които нямат лозе, е забранено. Предвидената глоба при нарушение е от 1000 лв. до 3000 лв.
С новия закон затягат и правилата за хората със собствено лозе. Всяка година те ще трябва да подават декларация за реколтата от грозде преди на направят собствено вино. Целта е тези хора да не могат да направят повече вино, отколкото е собствената им реколта. Някои хора имат лозе от един сорт грозде, но предпочитат домашното им вино да е купажно като купят грозде и от друг сорт. Има случаи, при които домашното грозде е със слаба захарност и е добре да бъде купено и по-сладко друго грозде, за да стане по-хубаво вино. С новия закон тези практики също ще бъдат забранени.
Предложението на Министерство на земеделието е винено грозде да се продава само на: регистрирани винопроизводители с лицензиран данъчен склад или с регистриран обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител; регистрирани производители на оцет; регистрирани производители на етилов алкохол от земеделски произход с лицензиран данъчен склад; на еднолични търговци и юридически лица, които са производители на сок, гроздов концентрат, стафиди, козметични, фармацевтични и хранителни продукти; както и на граждани и фирми в чужбина. Оказва се, че за износ на грозде няма никакви ограничения, но то не може да бъде продадено на човек, който иска да си направи домашно вино.
Виното е освободено от акциз и затова досега производството му за домашна консумация беше по-свободно. Хората, които са регистрирани производители на грозде, могат да преработват до 1000 кг грозде, предназначено за вино или ракия за семейна консумация, пише в действащия в момента Закон за виното и спиртните напитки. От 1000 кг грозде най-често стават около 700 литра качествено вино. За хората, които нямат собствено лозе, в сегашния закон специална забрана да правят вино за семейна консумация няма, защото се предполага, че количествата са малки, а и за тях не се дължи акциз. Но производството на домашно вино удря по интересите на големите производители на вино, защото много хора предпочитат да си направят домашно, вместо да купуват от магазина. Хората, които правят домашно вино, твърдят че то е по-добро от купешкото, освен това цената излиза по-ниска. Ако законът бъде приет от парламента, производството на домашно вино ще бъде ограничено и много хора ще трябва да купуват от големите производители. Ефектът ще бъде по-големи обороти на големите производители на вино в резултат на ограничаване на традицията в България за направата на домашно вино.
Позволяват до 30 литра на домакинство
Остава забраната домашната ракия да бъде до 30 литра годишно на домакинство.
Правилата за производство на домашна ракия остават без съществени промени с новия Закон за виното и спиртните напитки. Както и досега, домакинствата ще могат да правят ракия за собствено потребление до 30 литра на година, само от грозде и плодове, които са собствено производство. В момента и за домашната ракия трябва да бъде плащан акциз, който е в размер 50 на сто от налога за алкохола в магазина. Акцизът за домашната ракия, произведена в специализиран малък обект за дестилиране, е 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Ако ракията е 40 градуса, това прави по 2,20 лв. на литър.
С новия закон слагат ред в наименованията върху етикетите на ракиите. “Отлежала” е ракия, съзрявала в дървени бъчви не по-малко от 6 месеца. “Стара” е ракия, съзрявала в дървени бъчви не по-малко от 3 години. “Специална” е ракия, произведени по специална технология. За да напишат на етикета “резерва” ракията трябва да е произведена от дестилати, съзрявали в дървени бъчви не по-малко от 5 години, а за “специална резерва” съзряването трябва да е поне 10 години. Същите правила ще важат и за производството на бренди.
С новия закон уреждат и правила за имената на ракиите, според това от както са направени. Например плодовата ракия може да носи наименованието “ракия”, допълнено с името на плода, като например: “сливова ракия” (от сорта “Prunus domestica), “кайсиева ракия” (от сорта “Armeniaca vulgaris”), ракия от праскови, ябълки, круши, смокини, мирабели, цитрусови плодове или от друг плод, когато е произведена само от посочения вид плод, пише в проекта на закон. Крушовата ракия може да е с името “Вилямова” (“Williams”), когато е произведена само от круши от сорта “Williams”. Ракията, направена от няколко вида плодове, може да бъде наричана просто “плодова”. Ако ракията е от плодови джибри, може да бъде означена като “ракия от плодови джибри”.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай