Българските винари и лозари имат немалко проблеми: климатични промени, които носят едновременно суша, екстремни валежи и нови болести и вредители; недостатъчно финансиране, но пък премного бюрокрация; изключително силна конкуренция на пазара; тотална липса на държавна маркетингова стратегия как да се развива този иначе имиджов отрасъл и как да се интегрира тясно в туристически продукт и т.н.
Това, с което секторът като цяло обаче няма особен проблем, е отношенията му с контролния орган в лицето на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Сега обаче правителството на Румен Радев е решило, че ще закрие агенцията, а функциите й ще се влеят в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Промяната, която ще се случи с поправки в Закона за БАБХ, е обявена като част от административната реформа, обещана от управляващите, а в доста постните мотиви от около половин страничка се посочва, че целта е оптимизиране на административните структури и привеждане на националното към европейското законодателство. Последното се отнася до нужни поправки в Закона за виното, който е приет през 20212
Парадоксът е, че по никакъв начин от документите не става ясно в какво се изразява оптимизацията - не е обявено нито какъв ще бъде ефектът върху броя заети в администрацията, нито пък финансовият ефект. За сметка на това е ясно, че сливането на двете агенции надали ще мине гладко, тъй като те имат съвсем различни структури и функции. Това се очаква най-малкото да донесе бюрократични затруднения в сектора и неяснота кой точно трябва да извършва определени дейности от страна на държавата. Отделно с евентуалното освобождаване на бройки вероятно ще бъде загубена и човешка експертиза, която надали впоследствие ще може лесно да се възстанови, предвид че секторът е силно неглижиран от държавата.
Така че не е изненада, че виненият бранш критикува остро проектопромените, като посочва, че ИАЛВ не е перфектна, но има важни функции, които БАБХ трудно би заменила. Още повече че тази значителна за сектора реформа се случва, без да е била обсъдена с бранша, промените са публикувани за обществено в един от най-натоварените моменти от годината за винопроизводителите, а срокът за обсъждане - неясно защо - е скъсен на 14 дни. Ако бъде прието, изменението трябва да започне да действа от 1 януари 2027 г.
Какво предвижда изменението
ИАЛВ има няколко основни функции. Едната е контролът върху лозарството - следи за засаждането, презасаждането и изкореняването на лозя и издава съответните разрешения. Другата е контролът върху винопроизводството - проверява спазването на технологичните и законовите изисквания при производството на вино. А третата - контролът на качеството и произхода на виното, следи за спазването на стандартите, правилното етикетиране и използването на защитени географски указания и наименования за произход. Отделно агенцията се занимава и с регистрация и отчетност - поддържа лозарския регистър с данни за производителите, лозовите площи и производствения потенциал; прави лабораторни изследвания и сертифициране - извършва анализи на винени продукти и издава определени сертификати за износ; а също и администрира подпомагането по линия на националните и европейските мерки. Или казано накратко, ИАЛВ контролира цялата верига от отглеждането на винено грозде до производството и предлагането на вино.
Ако изменението се приеме в този му вид, ИАЛВ ще се слее с БАБХ, като деветте й териториални звена и лабораториите трябва да се интегрират с 28-те областните дирекции на БАБХ. Ще се създаде "Специализирана структура по лозата и виното - София" към БАБХ, към която се прехвърлят двете изпитателни лаборатории за вино в София и Пловдив. В БАБХ ще бъде назначен четвърти заместник изпълнителен директор, който да поеме управлението върху този сектор.
Към БАБХ ще преминат и управлението на Лозарския регистър и вземането на пробите, техният изотопен анализ и предаването на данните към Европейския референтен център за контрол в лозаро-винарския сектор.
Браншът не харесва това
Един от проблемите с новия закон е заличаването на тясно професионален експертен орган и вливането му в по-голям контролен орган, без да става пределно ясна нуждата от това. В самата оценка на въздействието на проектозакона се посочва, че ако "реформата" не се случи, не следват никакви отрицателни въздействия. Какви ползи ще произтекат от нея също не е ясно. Няма разчет как ще се оптимизира администрацията - колко служители ще бъдат съкратени или преназначени, не е описан и финансовият ефект - липсват конкретни стойности за бюджетни спестявания или разходи по преобразуването. Няма план и за технологията на самото сливане, при положение че експертите на ИАЛВ от девет района (които са винарските райони) ще трябва да преминат към близо три пъти повече областни структури на БАБХ.
