Случаят с 31-годишния учител, който е имал връзка със своята 13-годишна ученичка, придоби масова популярност, имената на училището и замесените – също. Това, което не се очакваше като социална обратна връзка, беше и скандален аргумент на защитата на господина по физическо – а именно – че момичето на 13 не е дете и по своя воля е участвала в „незаконните” отношения.
Гостите в предаването „Социална мрежа” по NOVA NEWS – адвокат по наказателно право Зорница Костова и психологът Михаил Михайлов – заявиха своите твърдения.
„Законът е категоричен. Тук не бива изобщо да има две мнения, нито някакви тълкования. До 14-годишна възраст това лице е наказателно неотговорно и следователно никаква вина не следва да бъде търсена от него” , каза адвокат Костова.
„Когнитивното мислене е такова, че децата започват да се доближават до мисленето на възрастните от 11 -годишна възраст, но тук когнитивното развитие не съвпада. Преценката на риска на 14 години въобще я няма”, коментира Михайлов.
-------------------------------------------------
НУЖДАЕ ЛИ СЕ МОРАЛЪТ ОТ СТИМУЛИРАНЕ
От морала може да се очаква това, с което се е утвърдил в обществото, а именно: устойчивост, консервативност и известно изоставане; спонтанно формиране, систематизиране и промяна на ценностите, нормите и принципите, чрез които оценява и регулира поведението; уникални собствени механизми за действие, опиращи се на морален „заряд“ у всеки индивид – дълг, съвест, морални чувства; липса на формални институции; акумулирана мъдрост и житейски опит на поколения; възможност да съчетава индивидуалния и обществения интерес; търсене на съответствие между целта и средствата за постигането й; голяма свобода пред индивида за избор на поведение и очакването да носи адекватна отговорност.
Обаче, въпреки предимствата си, моралът често се оказва неадекватен регулатор във времена на радикални и бързи промени в обществото. Причините се търсят първо в консервативната му същност, заради която той се променя бавно и трудно. Заедно с това „изоставането” се обяснява с факта, че моралът действа чрез обичаите, традициите и нравите, които са устойчиви елементи в социума. Същевременно моралът няма институции, които да са отговорни за своевременното реорганизиране и привеждане на моралните норми в съответствие с обществените промени, както това е възможно при правото. Моралът разчита на своята устойчивост и спонтанност и затова му се налага да се адаптира и да наваксва, което често е пречка за бързината и адекватността на ценностите, нормите, моделите, използваните механизми. А адаптирането към промените е догонващо, поради което резултатите от моралното регулиране често не задоволяват очакванията.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай