Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
На 15 август православната църква почита един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богородица. Той отбелязва смъртта и възнесението на Божията Майка – момент на преход от земния към небесния живот. Този ден е наситен не само с църковна тържественост, но и с дълбоко вкоренени народни обичаи, които го правят особено почитан сред българския народ. Празникът е известен още като Голяма Богородица и съчетава християнски вярвания с древни езически елементи, свързани с култа към Богинята-майка.
Според преданието, на 64-годишна възраст, докато се молела на Елеонската планина, Божията майка получила от архангел Гавраил палмова клонка и благата вест, че след три дни ще се пресели при своя Син. Последното ѝ желание било да види светите апостоли още веднъж. Бог чудодейно ги събрал при нея, с изключение на апостол Тома, който пристигнал три дни по-късно. Когато отворили гроба ѝ, за да му дадат възможност да се сбогува, тялото ѝ не било там – останала само плащаницата, знак, че Богородица е възнесена на небето тялом и духом.
В българските вярвания Божията майка е издигната в образ на: Покровителка на жените, майчинството и семейството. Също като лечителка на болните и закрилница на страдащите. Тя е надежда за бездетните жени, които я молят за рожба.
Затова на Голяма Богородица младите булки и бездетните жени не вършат ръчна работа – не тъкат, не шият, не плетат. Вместо това отиват в храма, палят големи свещи, принасят дарове – кърпи, престилки, чорапи – и окичват иконата на светицата с цветя, най-често богородички.
Празникът е наситен с обредност:
Множество вярващи се стичат към светите обители, за да запалят свещ, да дарят на храма и да се помолят под иконата на Божията майка.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай