Днес почитаме Голяма Богородица!

---

   Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава. 

 На 15 август православната църква почита един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богородица. Той отбелязва смъртта и възнесението на Божията Майка – момент на преход от земния към небесния живот. Този ден е наситен не само с църковна тържественост, но и с дълбоко вкоренени народни обичаи, които го правят особено почитан сред българския народ. Празникът е известен още като Голяма Богородица и съчетава християнски вярвания с древни езически елементи, свързани с култа към Богинята-майка.

Според преданието, на 64-годишна възраст, докато се молела на Елеонската планина, Божията майка получила от архангел Гавраил палмова клонка и благата вест, че след три дни ще се пресели при своя Син. Последното ѝ желание било да види светите апостоли още веднъж. Бог чудодейно ги събрал при нея, с изключение на апостол Тома, който пристигнал три дни по-късно. Когато отворили гроба ѝ, за да му дадат възможност да се сбогува, тялото ѝ не било там – останала само плащаницата, знак, че Богородица е възнесена на небето тялом и духом.

   В българските вярвания Божията майка е издигната в образ на: Покровителка на жените, майчинството и семейството. Също като лечителка на болните и закрилница на страдащите. Тя е надежда за бездетните жени, които я молят за рожба.

   Затова на Голяма Богородица младите булки и бездетните жени не вършат ръчна работа – не тъкат, не шият, не плетат. Вместо това отиват в храма, палят големи свещи, принасят дарове – кърпи, престилки, чорапи – и окичват иконата на светицата с цветя, най-често богородички.

  Празникът е наситен с обредност:

• Прави се курбан – в общността или по семейно решение. Животното (обикновено агне, овца или теле) се освещава в църквата или у дома, след което месото се раздава за здраве.
• Празничната трапеза включва ново жито, варена тиква, каша от пиле, диня, грозде, прясна пита.
• В Родопите денят се нарича Голяма чьорква.
• В селища, където църквата или манастирът носят името на Света Богородица, се организират сборове, родови срещи и народни веселия.

Според народната традиция:

• Не се върши тежка работа – този ден е посветен на молитва, благодарност и надежда.
• Не се правят сватби – денят не е подходящ за тайнството брак.
• Не се влиза в реки и езера – водата вече е „студена“ и „опасна“.
• Не се шие, не се плете, не се тъче до 8 септември (Малка Богородица), за да е здрав домът и плодородна годината.

Народни вярвания и природни знаци

• Ако на 15 август денят е ясен и топъл, есента ще е суха и дълга.
• Ако има роса, това предвещава хубаво време.
• Ако щъркелите са отлетели – есента ще дойде рано.
• След Успение Богородично започва отстъплението на лятото, казват старите хора.

Множество вярващи се стичат към светите обители, за да запалят свещ, да дарят на храма и да се помолят под иконата на Божията майка.

---