През последните няколко седмици текат тежки обсъждания на промени в закона за училищното и предучилищното образование[1]. Част от тях са свързани с приема след 7-ми клас в математически и природоматематически гимназии (които вече сме коментирали подробно тук). Има ли основания министерството за част от предложенията? За да проверим това правим преглед на данните от текущото класиране на ученици след 7-ми клас в математическите гимназии в паралелките с математически профил.
Представената информация е събрана чрез преглед на публикуваните минимални балове на второто класиране на електронните страници на Регионалните управления на образованието за 2025 г. За всяка област са показани данни за най-ниския достигнат бал за прием в математическа паралелка[2] в математическа или природоматематическа гимназия.. Следва да се има предвид, че математическите гимназии традиционно се считат за едни от най-добрите училища за всяка област, а профилирането по математика и сходното балообразуване[3] дават възможност лесно да сравним интереса към тях.
*Някои важни бележки по данните: 1. В области Монтана Кърджали няма паралелки с математически профил в съответните математически гимназии или в други училища в областта. В област Добрич няма паралелка с математически профил в ПМГ „Иван Вазов“, като единствената математическа паралелка в областта е в СУ „Стефан Караджа“, гр. Каварна с минимален бал на второ класиране 78,5 т. 2. За области Силистра, Благоевград, Шумен, Сливен и Смолян са използвани баловете за прием на първо класиране, тъй като няма класирани кандидати на второ класиране (всички приети са заели местата си). 3. В области с повече от една математическа гимназия е използван по-ниският бал за прием в математическа паралелка – за област Хасково – ПМГ „Академик Боян Петканчин“, Хасково; за София (област) – ППМГ „Асен Златаров“, Ботевград; за София (столица) – СМГ „Паисий Хилендарски“; за Стара Загора – ППМГ „Никола Обрешков“, Казанлък; за Търговище – Първо СУ „Св. Седмочисленици“, Търговище.
За поредна година се виждат огромните различия в приемния бал между столицата и част от областите в България – над 4 пъти по-слаби резултати между първия и последния в класацията. Разликата между първия и втория е близо 30 точки. В едва шест области необходимият бал е над 400 точки. В осем той е под 300 точки – това означава, че на практика за прием в тях вероятно не е необходима усилена подготовка. А в три области изобщо няма паралелки с профил „математика“ в математическите гимназии[4].
С други думи профилираната подготовка в най-силните математически училища у нас се предлага на ученици с много различни постижения и резултати „на старта“. Докато в столицата приемът в тях е изключително труден и дори отлични резултати по математика не са достатъчни, то в Силистра, Ловеч и Разград това не е така. Посредствените приемни резултати на гимназиите в големи областни центрове показват, че срещу нищожни усилия може да се получи чудесно средно образование.
И ако се върнем на предложените промени в ЗПУО, които засягат математическите гимназии – да не преизбират своите ученици след 7-ти клас, за да не изпуснат някой математически талант, ще установим, че повечето училища нямат нужда от тях. С изключение на Софийска математическа гимназия всички гимназии имат по-голям прием в 8-ми клас, отколкото в 5-ти, а в по-голямата част от тях необходимият приемен бал не е проблем за учениците.
Ще обърнем внимание и на още нещо – ако в част от регионалните математически гимназии интересът към математиката е толкова слаб, а съответно и учениците, които още в 8-ми клас избират да профилират математика, са толкова малко, то какво остава за общообразователна подготовка по математика на всички останали ученици в другите училища? Не ли по-добре МОН да се концентрира върху това да увеличи часовете в прогимназията (5-7 клас) и да подобри общообразователната подготовка за всички ученици, вместо да се занимава с МГ-тата или изобщо с гимназиалния курс[5]?
[1] https://www.bta.bg/bg/news/lik/939298-komisiyata-po-obrazovanieto-i-naukata-v-narodnoto-sabranie-obsadi-tri-proekta-za
[2] Това са паралелки с профил „математически“ – математика и информатика или математика и физика.
[3] Балообразуването за класирането в 8-ми клас се базира на оценките от националното външно оценяване и на избрани оценки от дипломата за завършено основно образование, като максималният бал е 500 т., а минималният – 30 т.
[4] Тези гимназии предлагат паралелки с профил „природни науки“, „софтуерни и хардуерни науки“ или професионални паралелки.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай